Тя го поведе през лабиринт от подземни помещения, а той започна:
— Участвах в биомедицинска конференция в Тайван и неочаквано попаднах на един колега — учен от лабораторията на „Донк & Лапиер“ в континентален Китай. Разказа ми разни ужасно интересни неща, та реших да прескоча до Хонконг с надежда да ми разрешат да надникна в тамошната им работа. Отговарящият за лабораторията директор се казва Кройф, той ме препрати към Макдърмид, който, изглежда, му е началник в йерархията. Оказа се трудно, почти невъзможно да го закова за разговор, та се наложи да го проследявам и тогава налетях на тази дандания…
— Браво, бива те за сценарист — изтърси Ранди. — Аз пък събирах гилзи.
И се изкикоти в тъмното.
— Гледай сега — възрази Смит. — Отлично зная, че не е редно да те разпитвам за поредната операция на ЦРУ, та…
— Виж, войнико, ясно ти е, че все пак те зная отдавна, нали? И защо професионален учен от вашата черга в института се скита в тези просташки дрехи и като филмов шпионин се крие зад разни колони в онзи мецанин? Какво ще кажеш? Ами беретата защо ти е, че и толкова много патрони? О, да, сетих се. Възнамерявал си да попритиснеш Макдърмид в някой ъгъл с патлака, че да ти подпише пропуск за онази лаборатория, нали?
И отново се изсмя. Значи някак си го бе засякла. Дали го е следила умишлено или просто професионалните им пътища се бяха пресекли?
— О, я стига. Може би не си забелязала, ама в Хонконг цари дива жега — рече той неубедително и за самия себе си. — Какво друго да облека, освен подобни ризи? Иначе така и така бях помолил Пентагона да ми издаде разрешително да нося оръжие. По китайските свободни и други територии пладнешки хайдуци колкото искаш… Не е ли така?
Опитваше се да я подведе, но си я познаваше. Никога нямаше да преглътне тези наивни версии. И сигурно вече се готвеше да му зададе следващия логичен въпрос, на който той отговор нямаше. Време бе да й отвлече вниманието в друга насока. А пък и да се измъкват от сградата. Отпред се изпречиха стълби.
— Оттук ли? — попита Смит.
— Оттук, умнико — отвърна Ранди и го поведе нагоре, навела глава под ниския свод заради високата шапка. Стигнаха на площадка, там тя отвори поредната врата. Излязоха на тясна алея, вонеше на урина и мокри сажди. Лунните лъчи мрачно осветяваха зацапани стени от тухли и камъни.
След около пет минути вече бяха в такси, което летеше към Сентръл.
— Къде да те оставя? — попита Ранди, свали шапката и разтърси черната коса, а тя свободно се разсипа по раменете й.
— В „Конрад Интернешънъл“ — отвърна Джон. — Слушай, всичко, което ти казах, е самата истина, само че има още нещичко…
— О, каква изненада! Браво, миличък.
Смит поклати глава. Нямаше как, ще опита отново.
— Нашите в АИМИИБ смятат, че в „Донк & Лапиер“ стават разни нечисти неща. Като например изследователска работа и експерименти, които в САЩ са незаконни, при това вместо да използват държавните субсидии за фундаментални разработки, там се извършва приложна работа с цел разработка на комерсиални фармацевтични продукти.
— Очаквах нещо подобно. А ти разследваш, а?
Джон кимна.
— Пак ти казвам, няма да питам какви са интересите на ЦРУ относно Макдърмид, но може би става да споделим някои неща и да си помогнем един на друг, без да намесваме основните си задачи, а?
Ранди извърна глава, загледа се през прозореца. Усмихваше се. Джон й се нравеше въпреки играта на недомлъвки между двамата след сестрината й смърт, въпреки всевъзможните въжеиграчески ситуации. В миналото й бе харесало да работи с него. Привличаше я този човек, беше свестен и готин. Сега се извърна, без да крие усмивката:
— Звучи добре. Дадено, войниче. Разкрия ли нещо, което не ми върши пряка работа, веднага ще те уведомя. И ти също така, нали?
— Съгласен.
Таксито спря на ъгъла на „Куинсуей“. Смит слезе и запита:
— Къде да те търся?
— Няма да ме търсиш. Аз нали зная ти къде си. Промени ли се нещо при теб, на рецепцията остави бележка за Джойс Рей.
— Добре — съгласи се неохотно той. — Няма да изчезнеш, нали?
Въпреки даденото обещание много му се искаше да разбере защо ЦРУ души около Ралф Макдърмид и „Олтмън Груп“. Имаше някаква важна връзка, но каква? Ще помоли Клайн да провери каква цел преследва Ленгли. Но засега трябваше да се раздели с Ранди. Нямаше как иначе.