Поставил ръце на кръста отзад, Бухала крачеше гневно из малкия кабинет — напред и назад, напред и назад, а всяка стъпка ядно подчертаваше отвращението и беса му. Сега вече бе напълно сигурен, че основен враг на договора за човешките права е тази истинска змия Вей Гаофан. Вей направо го саботираше. И още по-лошо — саботажът бе само част от гнусното му предателство. Всъщност Вей се опитваше да създаде инцидент между Китай и САЩ. Сблъсък от такава величина, дето може да върне човечеството назад към годините на студената война. Към натрупването на нови арсенали с оръжия за масово унищожение. Към класови катастрофи и антагонизъм от рода на Културната революция. Към тотална изолация на Китай, в която страната ще загине, разложена в собствената си жлъч, подклаждана от отново и отново рециклирана омраза.
Ето, такава е целта на подлеца Гаофан, мислеше Ню, отвратен и същевременно уплашен. И не, тук не играеше алчност за пари, тук ставаше дума за жажда за власт.
В този миг на задната врата на кабинета се почука. Бухала закрачи към нея с абсолютно нетипична за възрастта му бодрост. На прага бе майор Пан.
— Влизай — нетърпеливо подкани посетителя си Ню.
Майорът, винаги неспокоен в близост с големите играчи, седна неудобно на ръба на стола, отпуснал възпълното си и подобно на тромава птичка тяло. И наистина приличаше на птичка — напрегната, всеки миг готова да отлети. Интуитивният Пан незабавно бе усетил бурята в душата на Ню. При това го бяха вдигнали посред нощ в Шанхай с нареждане незабавно да отпътува за Пекин. Е, близостта с елита винаги плашеше Пан. Особено близостта с член на Постоянния комитет.
Ню отново закрачи със зле прикриван бяс.
— Какво ново в разследването около американския агент и „Императрица майка“? — попита той.
— Не съм напреднал много, сър — отвърна Пан и проточи врат, за да следи по-добре нервната разходка на Бухала из помещението. — Наложи се да освободим Ли Аожун след разпита. Продължава да твърди, че не знае нищо във връзка с бизнеса и изобщо дейността на зет си, нито пък за изчезването на същия и съпругата му.
Ню се закова на място, занемял.
— Наложило се да го освободите? Защо? Ако става дума за техническа формалност, мога да…
— Не става дума за формалност, сър.
— Тогава за какво?
Пан бавно и извънредно внимателно подбра думите си:
— Струва ми се, че въпросът е бил повдигнат пред генерал Чу. Относно юридическата страна на задържането и разпита на Ли без официално да сме го арестували.
— Някой се е заял за рутинни неща, и то в свързан с националната сигурност случай? И то с генерал Чу? Абсурдно! Кой е повдигнал въпрос?
— Мисля, че от Централния комитет.
Ню се намръщи. Генерал Чу срещу ЦК? Лошо се е получило. Да. И все пак генералът би трябвало да го информира. Значи сега трябва най-внимателно да наблюдава и генерала. То и без това и преди не бе стопроцентово убеден в лоялността му.
Ню отново обърна лице към майора, потискайки гнева и чувството за безсилие. За миг бе забравил за навика на Пан да шикалкави и да не взима страна по какъвто и да е въпрос извън официалните му задължения. Пан смяташе, че така се самосъхранява, и си беше вярно, за това говореше и фактът, че все още е на служба в един от най-важните отдели на ДОБ.
Само че Ню нямаше време за любезни и деликатни разговори. „Императрицата“ влизаше в иракски води в сряда сутринта. А днешният ден — неделя — вървеше към края си.
— Кой от ЦК? — рязко запита той. — Вей Геофан, нали? Познавам си колегите, Пан, така че не увъртай, а ми кажи направо! Ще си остане тук, само между нас.
Пан се поколеба, след малко рече неуверено:
— Мисля, че може да става въпрос и за името, което споменахте.
Сега в гласа му прозвуча лека надежда и той неочаквано запита:
— Да прибера ли Ли Аожун отново, сър? Ще го поставя под домашен арест, а? Поне по всяко време ще знаем къде се намира?
— Не! — мигом отсече Ню, помисли и с по-кротък тон добави — Няма да заработи в наша полза.
Бухала не желаеше да привлича вниманието на Гаофан към успоредното си разследване и изобщо да му подсказва къде лежат подозренията му. Същото важеше и за Пан.
— Засега ще продължиш да го следиш отблизо. Нали не си свалил опашките от него?