Тревожно загледан в Бухала, Пан мълком и бавно поклати глава в знак, че не е преустановил наблюдението.
Направи го така загрижено, че Ню мигом се досети какво го измъчва: Вей Гаофан е притиснал генерала достатъчно силово, вероятно му се бе и заканил. Което означаваше, че Пан е продължил да следи Ли по своя инициатива и сега ужасно го е страх от евентуалните последици. А генералът би желал Пан да действа в правилната посока, само че ако може без неговото знание. Така ставаха нещата в Китай.
Ню от години знаеше, че и Пан работи по този начин и винаги е повече от дискретен. Затова и кариерата му бе вървяла нагоре, имаше поредица успехи като един от най-добрите следователи на контраразузнаването. Формално внимаваше да не нарушава заповедите, а тайно изкривяваше смисъла им, за да получи резултати. Именно това му бе нужно на Ню сега. Затова и в случая Пан бе особено ценен.
— Добре — кимна Ню. — Продължавай абсолютно в същия дух.
— Слушам, сър — отдъхна скрито Пан, отлично разбирайки, че Ню не желае собственото му име да бъде споменавано във връзка със случая.
— Какво друго имаш за мен? — продължи Бухала.
— Продължаваме да проучваме бизнес операциите на Юй Юнфу, но засега не сме открили информация във връзка с полковник Смит.
— Нещо ново относно Юй и съпругата му?
— Засега не, сър.
Сега Ню седна на стола, бе се поуспокоил.
— Имал съм удоволствието да разговарям с Ли Куони на няколко пъти. Тя е жена умна, а и добра майка. Щом не можете да я откриете, може би така си е решила самата тя. Вероятно и тя, и съпругът й се укриват на място, където няма да ги намерите никога.
— Идвало ми е наум — призна Пан.
— Възможно е и друго: баща й да я е скрил, за да не можете да я разпитвате във връзка с делата на съпруга й.
— И до това заключение съм стигнал, сър.
— А може би я крият някои силни хора, а?
На Пан не му се искаше да обсъжда на глас подобна възможност. Знаеше, че и стените имат уши дори и в кабинета на всемогъщия Ню. Но пък не можеше и да откаже, че и това е още една опция.
— Нямаш ли улики, които да подсказват участие и на трета страна в аферата с „Императрицата“? — подхвърли Бухала.
— Само относно белгийската компания, сър, „Донк & Лапиер“.
— Нищо друго?
— Не.
— Но не би изключил такава възможност?
— В едно разследване човек не може да изключва нищо, сър.
— Възхитително убеждение за един контраразузнавач — с похвален тон рече Ню.
Ню внимателно оглеждаше и мислено преценяваше позицията на Пан по всички обсъждани въпроси. И както винаги стигаше до същото заключение: Пан е хлъзгав като змиорка, при него в нищо не можеш да бъдеш сигурен. Лицето му си бе все така безизразно, неутрално и сериозно, очите му — същите. Но пък Ню нямаше голям избор, освен да използва Пан, и то с максимален натиск.
— Продължавай разследването така, както намираш за нужно, майоре. Но от сега нататък първо ще докладваш на мен. Нужно ми е да зная всичко, свързано с пътуването на „Императрицата“, особено във връзка с товара и относно всички замесени в сделката страни. Тук, в нашата страна, и в чужбина.
— Да сте пръв, сър? Слушам, но в случай, че генерал Чу започне да ми задава въпроси, може ли да ми представите това си нареждане в писмена форма, ако обичате?
Ето, майорът отново си покрива гърба, пък и никак не бе странно. Ню почти се засмя. От друга страна, подобна предохранителна мярка би улеснила Пан да оцелее в този свързан с множество рискове случай, да го предпази от идващи от различни посоки и по различни причини опасности. Каква е разликата между един отличен изпълнител и неговия лидер? — запита се Ню. Именно в готовността да се поемат големите рискове. А Пан не бе човек на риска.
В същото време Ню започваше да мисли, че самият той е в опасност, самият той рискува прекалено много като посветил живота си на действия в името на Китай човек… Като упорит привърженик на каузата неговата страна да се превърне в една от най-важните и приятелски настроени към света глобални сили. Още и защото бе готов да пожертва абсолютно всичко, за да спаси своята нация, а и собствените си визии.
— Добре, майоре, ще го имате в писмен вид. Но не бива да го показвате никому, освен в случай на крайна необходимост. Разбираме ли се? — запита с равен глас Бухала.
— Абсолютно, сър.
Ню незабавно написа документ, с който упълномощаваше Пан да бъде негов представител и изпълнител, задължен да докладва за действията си първо и само на него.