В геополитическия дебат се намеси и адмирал Броуз.
— Господа, смятам, че онова, което президентът може би намира за най-ефективно, е по-лекото решение на непосредствения тактически проблем. Как ще докажем какво носи „Императрицата“?
По лицата на военните и цивилните в залата отново се изписа колебание.
— Добре би било да го докажем — тихо откликна Кастила. — Ти имаш ли предложение как да го направим, а, Стивънс?
— Изпращаме елитен екип тюлени от „Кроу“ да направят таен светкавичен оглед на товара на „Императрицата“ и готово.
— Възможна ли е подобна операция? — веднага запита вицепрезидентът Ериксън. — В открито море? От един кораб на друг?
— Възможна е — увери го Броуз. — Имаме обучени хора, имаме и нужната екипировка.
— Но безопасно ли е? — отново запита Ериксън.
— Е, без риск не може…
— Аз ще попитам за риска от провал? И за човешки жертви? — намеси се и държавният секретар Паджет.
— Е, да, има такъв.
— А да бъдат разкрити? — настоя Ериксън.
— Също.
Паджет енергично поклати глава.
— Това ще бъде изтълкувано като открит акт на нахлуване, дори на агресия, на китайска територия в открито море. Не, не става. Все едно, че сами си търсим повод за война.
Всички закимаха — кой с готовност, кой против, а президентът свали очилата и разтри основата на носа си.
— За какъв процент риск от разкриване става дума, адмирале?
— Минимален, бих казал. Ако изпратим най-добрите с подходящ, изпитан лидер, който разбира, че хората му не бива да бъдат разкрити, каквито и да са обстоятелствата. Но наложи ли се, ще трябва да отстъпи пръв, без да се съобразява с опасността.
Загледан нейде надалеч, президентът отново се замисли за милионите американци от всички краища на страната. Току-виж не след дълго застанали пред телевизори и радиоапарати, ужасено заслушани в новини за кризата и за обявената заплаха с висока степен на опасност. За отиващото по дяволите мирно ежедневие, което никой от тях не би пожелал да пожертва в името на една напълно ненужна война. Отново усетили президентското състояние, военните и цивилните съветници като по обща команда извърнаха лица към Аурей, сякаш той можеше да чете какво става в съзнанието на Кастила.
— Сър? — предпазливо се обади президентският помощник.
Кастила трепна, кимна с глава, но то бе повече на себе си, отколкото на околните. Във всеки случай не бе изпуснал нишката на разговора.
— Ще помисля по твоето предложение, Стивънс. То съдържа възможно решение на проблема. Междувременно искам да уведомя всички вас, че от известно време провеждаме разузнавателна операция, която може би ще помогне да избегнем кризата.
Изправи се и добави:
— Благодаря на всички. Скоро ще се съберем пак. Дотогава настоявам: моля, огледайте си секторите, приведете ги в максимална готовност. И още: очаквам спешни доклади относно вашите виждания — как да действаме спрямо Китай, от една страна. От друга: кога и как ще бъдете напълно готови за евентуален мащабен конфликт.
Неделя, 17 септември
Шанхай
Вей Гаофан бе в личния си мерцедес, наслаждаваше се на кубинска пура — истинска „Коиба“, и на неотдавнашния си триумф над Ню Цзянсин. Ха-ха, ситуацията си бе дошла точно на мястото — китайската подводница „Чжоу Енлай“ отдолу, подготвила торпедата, отгоре — американската фрегата „Джон Кроу“ със смешните си ракети. Сега този „реформатор“ Ню ще види колцина от ЦК ще се отзоват на призивите му да подпишат унизителния договор за т.нар. човешки права и да следват разрушителния курс, по който той иска да поведе Китай. За Вей думата реформатор означаваше нещо много грозно: подлизурко, изобщо ревизионист и капиталист!
Мерцедесът бе спрял в странична пряка в района Чаннин. Отделен от предната седалка и охранителя там с непробиваема от куршуми стъклена преграда, Вей внимателно оглеждаше осветената единствено от къщните прозорци улица. Чакаше шофьора и втория бодигард да се върнат от задачата си.
Гаофан не обичаше да оставя проблемите нерешени или висящи, дето има една дума. Ето, както в случая с Ли Аожун и дъщеря му. Никакви такива! Просто трябва да ги измъкне от скривалищата и да се отърве от тях. Иначе няма да бъде спокоен, още по-малко сигурен. Планът му съдържа рискове, вярно е, а и Ню не е глупак. Най-малкото глупак — може би множество други неща, не и това.