Веднъж да затвори устата на Бухала, пък сетне останалите от Постоянния комитет ще се вслушат в думите му…
Ето! Стъпките се приближаваха. От края на уличката се зададоха шофьорът и бодигардът, наближиха, влязоха в колата, първият вдигна слушалката за вътрешна връзка.
Докладът му прозвуча ясно от говорителя:
— Другарят Ли си е у дома, както бе казал, но никъде не забелязахме признаци за присъствието на дъщеря му, господарю. Поне не и скорошни. А децата й са в съседна, по-малка къща, заспали с бавачката.
— Навсякъде ли претърсихте?
— След като му дадох лекарството, Ли мигом заспа дълбоко, другите вече спяха. В околния двор и прилежащите постройки няма никой друг. Навсякъде прегледахме най-внимателно. Както наредихте.
Шофьорът се извърна и погледна началника си през стъклото.
— Но има нещо друго…
— Какво? — стресна се Вей.
— Хора от ДОБ. Лично майор Пан Айту и негов екип.
— Къде са?
— Навсякъде, без дома. Установили са пълно наблюдение, изцяло дискретно. Някои на улицата, други в коли.
— Наблюдават къщите, а?
— И Ли Аожун, сър.
Наблюдение значи, замисли се Гаофан и се размърда неспокойно. Но Пан никога няма да се осмели да действа срещу неговите интереси… освен ако, разбира се, някой не го е изпратил с изрична задача. Като Ню например. Ню, а? Много бе възможно Бухала вече да е разбрал, че той — Вей — е понатиснал тук и там, за да пуснат Ли Аожун от следственото. Гневно разтърси глава и се ядоса. Ами да, то цялата работа на това смърди! Този либерал Ню отново си е пъхал носа в неговите дела.
Изведнъж клетъчният телефон иззвъня. Стори му се така силно, че се стресна и чак залегна на седалката, сякаш някой стреля отвън. Бързо се усети и се разгневи още повече, сега на себе си. Много се е изнервил напоследък, това не е на хубаво. Пък нали и лимузината е бронирана, дявол го взел! Натисна бутона и изръмжа:
— Кой!?
— Хванахме Джон Смит — каза гласът на Фен Дун.
— А! Къде? — Гаофановият гняв мигом се изпари.
— В Хонконг.
— За кого работи?
— Все още не си е казал.
— Намерил ли е доказателства за товара? И най-важното — изпратил ли ги е във Вашингтон?
— Доказателства вече изобщо няма. Следователно няма какво да изпраща — учтиво разясни Фен и разказа как е заловил американеца, как Макдърмид лично унищожил декларацията, а в сейфа оставил бележка за Смит.
Настроението на партийния ръководител се подобри драматично. Не че одобряваше мелодраматичните дивотии на онзи Макдърмид, ама пък какво му пука на него самия, я! В крайна сметка нещата се движат именно в негова полза.
— Побързай с разпита — нареди Вей. — Разбери какво знаят на този етап американците, а онзи го ликвидирай.
— Естествено.
Гаофан си представи усмивката на Фен Дун. Познаваше я отлично — не бе човешка, а като боядисана на лицето на дървена кукла. Фен бе негов човек, ама… Потисна неволното потрепване и изключи телефона, сетне се замисли върху току-що наученото. Сега вече няма начин Бухала да получи доказателства за товара на „Императрицата“. Сътрудничеството му с американците ще се окаже безплодно, а и пред Постоянния комитет няма да може да докаже нищо.
Отлично се подреждат нещата. О, да! Дори повече от отлично. „Императрицата“ ще достави товара, Вей ще си получи печалбата… както бе ставало много пъти и в миналото, с други съдове, с други видове незаконен товар. А пък ситуацията може и да се самовзриви… е, тогава ще се получи още по-добре — в такъв случай той самият печели още повече. Поглади се по търбуха със задоволство, сякаш току-що бе пирувал с печени в мед фазани.
Събота, 16 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Кастила и Клайн си шушукаха в една от гостните при заключени врати, почти допрели глави. Стояха пред прозорците, точно над моравите на Белия дом. Президентът му описваше срещата в ситуационната зала с министри, военни и цивилни съветници, Съвета на началник-щабовете.
— Може би ще се стигне до съвета на Броуз за тюлените, сър — каза накрая Клайн с наведена глава.
Кастила се сепна, лицето му потъмня.
— Случило ли се е нещо междувременно? — запита, а думите му увиснаха тежки, уморени и нищо чудно — вече дни наред почти сам носеше цялата тежест на ситуацията.