По план хеликоптерът симулираше разузнавателна операция отблизо — внимателна, без стрелба, без заплахи. Огледа лицата на хората си — всички те се бяха взрели в мостика. Всички се питаха каква ли ще бъде реакцията на китайците?
Двамата долу продължаваха да гледат, третият натисна лоста на сирената. В ответ хеликоптерът се поклати вляво, сетне вдясно — морският поздрав и еквивалент на „махане с ръка“. Китаецът пусна лоста и размаха юмрук с широко отворена уста — вероятно бълваше поток псувни.
Козлов хареса жеста. Изглежда, моряците се бяха хванали на въдицата за безобидното разузнаване на американския хеликоптер. Тюлените се засмяха тихичко, духът на екипа се повдигна. Машината форсира и направи широк страничен завой, сякаш се отдалечава, но всъщност изпреварваше кораба.
— Готови? — прозвуча гласът на пилота в слушалките на Козлов.
Командирът огледа екипа — отвърнаха му като един с вдигнат нагоре палец. И той откликна:
— Готови! Спускай!
Машината снижи към вълнуващото се море и увисна почти над него, пилотът се опитваше да минимализира вибрациите. Тюлените изтласкаха зодиака навън, а операторът на електроскрипеца го спусна във водата. Екипът наскача в морето — един по един. За миг Козлов реагира по типично двойствен начин: шок при сякаш безтегловното увисване над водата, но и с желязното спокойствие на професионалист в позната стихия.
Салът подскачаше на не повече от десетина метра от него. С мощен кроул командирът запори черната, непроницаема вода. Пръв се качи на съда, след него и другите. Включиха електродвигателя и се устремиха към приближаващата се „Императрица“. Най-безопасна за съвременен абордажен заход е предната корабна част, тук рискът тюлените да попаднат под витлата е минимален. Този е и най-бързият начин — съдът сам се приближава към вас.
Корабът се извиси и сякаш се надвеси над тях, а хеликоптерът отново закръжи отгоре му, за да отвлича вниманието на екипажа. Козлов виждаше част от грамадите товар на палубата и бързо заизчислява наум, като в същото време ловко променяше посоката на зодиака. Сега се движеха успоредно на съда, недалеч от носа му. Под закрилата на мрака и хеликоптерната маневра лидерът поведе сала към борда, а тюлените подготвиха магнитните котки. Ако всичко вървеше добре както досега, щяха да излязат на тъмната предна палуба, откъдето да започнат претърсването.
На фрегатата капитан Червенко нетърпеливо изчака кацането на хеликоптера. Пилотът го направи перфектно, а командирът затича към кабината, навел ниско глава под все още въртящите се витла.
— Добре ли мина? — извика с все сила.
— Идеално, сър! Те са на място.
Червенко отдаде чест с два пръста и затича обратно към комуникационния център. Влезе и незабавно отправи поглед към Боум, който не отделяше очи от радарния екран.
— Улавяш ли зодиака?
— Съвсем не, сър. Прекалено е малък.
— Хейстингс, чуваш ли нещо?
— Само нашите витла и подводницата — продължава да ни следва, сър. Няма начин да чуя електромотор, и то под носа на товарния съд. Дори и да е много мощен.
Червенко доволно поклати глава.
— Добре. Може би момчетата ще се справят.
Закрачи към изхода, но се поколеба и спря.
— Внимавайте повече от всякога! Особено какво прави „Императрицата“ и…
— Сър! — обади се Хейстингс от сонара с напрегнат глас. — Подводницата! Китаецът се приближава. Много бързо. Вече е до нас!
Червенко грабна слушалките и ги притисна към ушите си. Подводният съд наистина бе съвсем близо и продължаваше да скъсява разстоянието.
— Някой друг да улавя нещо?
Тутакси се обади друг оператор от сонарния екип.
— Зареждат, сър! Торпеда с активирани бойни глави.
Червенко се извъртя към радиста.
— Предай да прекратят мисията!