— На „Императрицата“ нали са видели хеликоптера? — обади се Боум. — Не е толкова сложно.
— Това може да е причина — съгласи се Червенко, но в главата му се завъртяха други мисли и той побърза да каже: — Добра работа, момчета. Продължавайте да си държите очите и ушите нащрек. Усетите ли нещо отново, веднага уведомявайте мостика и мен.
Забързан към кабината за личен контакт с Вашингтон, командирът си казваше, че е абсолютно невъзможно на „Императрицата“ да са засекли екипа тюлени в нощни условия, и то в морето. На кораба са видели само хеликоптера. Единственият начин китайците да знаят кога да извършат заплашителната маневра и така да спрат качването на тюлените е, че са знаели предварително за операцията. Някой ги е предупредил. Някой, и то от Вашингтон.
Събота, 16 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Президентът стоеше пред прозорците на Овалния кабинет и гледаше към Розовата градина. Беше с гръб към силно притеснения адмирал Броуз.
— Значи операцията се провали?
— Китайската подводница е направила заплашителни маневри, сър — вдървено прозвуча адмиралският глас. — Заредили са торпеда с активирани бойни глави. Знаят, че няма начин нашите на сонарите да не ги чуят. Капитан Червенко е на мнение, че са знаели за операцията и че появата на хеликоптера означава началото й.
— Значи някой ги е предупредил? От нашите тук ли?
— Така изглежда, сър — наведе глава Броуз.
Поведението му подсказваше, че президентът трябва да знае повече от него. Броуз не бе включен в брифингите за изтичането на информация и възможните в това отношение канали. Най-знаещите хора бяха може би директорът на централното разузнаване и Фред Клайн. Така поне смяташе адмиралът.
— Добре, благодаря ти, Стивънс.
Адмиралът понечи да излезе, но се спря.
— Сега какво ще правим, сър?
Този път Кастила се извърна, силуетът му изпъкна на фона на светлеещите прозорци.
— Продължаваме както преди. Готови във всички отношения, с увеличено присъствие в азиатски води, и то на бойна основа.
— А, сетне, г-н президент?
— Сетне ли? Ще изчакаме китайците да направят първия ход.
— „Императрицата“ влиза в иракски води в понеделник сутринта наше време. Вторник по тяхно. Днес е събота, значи разполагаме с ден, може би ден и половина — продължи Броуз, без да отмества очи от Кастила. — А нещата си бяха зле дори когато имахме и цяла седмица.
— Зная, адмирале, зная.
Броуз долови непроизнесения на глас укор и наведе глава.
— Извинявайте, г-н президент.
— Няма нужда да се извиняваш, Стивънс. Провери дали твоите хора са добре, похвали ги. Нали няма пострадали?
— Мисля, че не, но пак ще проверя. Когато говорих с Червенко, те все още бяха в морето, но в непосредствена близост. Реших, че незабавно трябва да ви уведомя.
— Правилно си решил, благодаря ти.
Броуз излезе, президентът остана прав. Чак сега си позволи да въздъхне тежко. Вдигна слушалката на синия телефон — пряката, обезопасена линия с централата на Приют едно.
Клайн отговори мигновено:
— Да, г-н президент?
— Наложило се е тюлените да прекратят мисията — рече Кастила и преразказа доклада на Броуз. — Някой е уведомил китайците. Командирът Червенко е убеден в това.
— За Кот ли говорим?
— Не. Изпратих го със специална мисия в Мексико, само и само да го държа извън Вашингтон. Със сигурност е извън играта в този случай, а ЦРУ го наблюдава непрекъснато, просто за всеки случай…
Кастила замълча, отново почувствал гняв и отвращение при спомена за предателството на Кот. Изтичането на важна информация по негова вина на няколко пъти бе причинило неизмерими щети и президентът смяташе да му потърси нужната отговорност. Но все още бе рано. Нямаше полза да предупреждават противника.
— Тъкмо мислех да уведомя Арлийн Дебоу, че пробивът във връзка с тюлените е тук — във Вашинтгтон. И сега очевидно не можем да виним Кот, значи има и други… ти разбра ли нещо за Джон Смит?
— Страхувам се, че не — отвърна Клайн. — Ще изчакам само още 50 минути и ще вдигна обща тревога.
— Да се надяваме, че ще го намерят… все си мисля, че има още надежда и за декларацията. В тях ни е последният шанс.
— Какво ви каза Арлийн относно Макдърмид? Обещахте ми пълна информация за действията на Ръсел?