— Отново лоши новини. И Ръсел е изчезнала.
Част трета
Глава двайсет и девета
Хонконг
Двамина довлякоха извиващата се в ръцете им китайка в селски дрехи и я захвърлиха на пода пред стола, на който бе завързан мъж с увиснала глава. Ръцете му бяха стегнато закопчани на гърба, лицето му — подуто и окървавено, краката му — боси. Въздухът в стаята видимо не достигаше.
— Хубавичко го огледай — каза единият на кантонски диалект. — И като те разпитват, помни — траеш ли си, и ти ще се докараш на същото дередже.
Облечена в подобни на пижама дрехи, селянката се сви на кравай на пода и замига като уплашен до смърт човек. Мъжът я изгледа, завъртя глава и почука чело. Сетне се спогледаха с другия и излязоха.
Още като чу изщракването на ключалката, Ранди ядно завъртя очи и побърза да огледа помещението. Два широки прозореца, единият отпред, другият отзад, закрити с дебели пердета. Сутрешната светлина вече проникваше лекичко, но само по контурите. Иначе не се и помръдна, защото бе сигурна, че отнякъде я наблюдават. Спря поглед върху Джон и възлите по въжетата, с които бе завързан. По дяволите! Хванали са го, че и вече здравата са го обработили.
Беше се натъкнала на много повече неща, отколкото в Ленгли (пък и тя самата) бяха изобщо подозирали. Ясно, че Макдърмид е главна част от задачата, по която работеше Джон. От опит и мъничко статистика знаеше, че появи ли се някъде зет й, то почти неизбежно е във връзка с изключително важни събития.
Ленгли невинаги бе на такова ниво, на каквото работеше зет й — минали бяха славните за ЦРУ дни. Докато неговият работодател стопроцентово действаше на най-високите възможни нива на федералното правителство, нищо че самият Джон винаги се е правил на дръж ми шапката. Това значеше още, че оркестрираните от Макдърмид ходове са, изглежда, само върхът на някакъв военен или политически айсберг. И ако бе права, то, изглежда, задачата й придобиваше съвсем нови измерения.
Надяваше се местният й екип досега да е разбрал, че са я заловили, докато следеше поредните Макдърмидови любовни приключения. И че вече подготвят измъкването й. От друга страна, знаеше, че в нейната професия сигурност не може да има за нищо.
Изви се на пода и ужасено закри очи с ръце, продължавайки играта с невидимите наблюдатели. Трябваше бързо да намери начин да се измъкне без чужда помощ. Същевременно в никакъв случай не бива да им даде да разберат, че с Джон се познават или че работи в Ленгли — без значение колко и как я измъчват.
Сякаш прочел мисълта й, на прага на внезапно отворената врата застана самият Макдърмид, а след него и Фен Дун. Но над нея се наведе не Фен, а американецът и гневно запита, при това на английски:
— Защо душиш след мен? Шпионираш ли ме? Най-добре си кажи, за да не изгниеш в някой от вашите правителствени затвори.
Тя напрегна воля да остане напълно неподвижна. Лежеше в селските си дрехи, по лицето й не помръдваше и мускулче, сякаш от английския не разбира нищо и си няма идея за какво й говорят.
Фен я срита в ребрата, а тя записка, протестирайки на китайски, и се затръшка по пода като подлудено от страх просто селянче.
— Не е от този край — каза Фен на английски. — Говори диалекта на северняците и на някои области край Пекин.
Отново я срита и превключи на китайски:
— Какво правиш тук, а, селяндурко? Много си далеч от дома. Какво търсиш в Хонконг?
Ранди отново изписка. Добре играеше ролята на дребно, незначително селянче, ужасено от гнева на силните.
— По нашите земи работа няма, няма хляб… — запищя тя и отново зарева. — Затова съм тръгнала за Гуанчжоу, ама парите тук са повече!
— Какво дърдори? — запита Макдърмид.
Фен преведе.
— Известна история. Милиони напускат родните земи да търсят прехрана в големите градове.
— Милионите не ходят по петите ми — тросна се американецът. — Защо ме шпионира? Кой я е изпратил?
Фен преведе въпросите му и добави няколко приказки от себе си:
— Вървиш по петите на г-н Макдърмид почти цял ден. Мислиш, че не сме те засекли ли? Господинът е много важен човек. Я кажи кой ти плати да го следиш и какво искаше точно да научи? Иначе ще те предадем на полицията, а те ще те набутат в онези мръсни зандани — там ще гниеш цял живот.
Фен и двама от копоите му я бяха спипали доста унизително — да подслушва на прозореца на спалнята в онази къща. Сега напрягаше ум какво да им каже, че да й повярват. Много би зависило от нивото на параноичното им мислене: какво има да крие Макдърмид и в кои области; къде вижда врагове, доколко с Фен Дун познават тези врагове. Трябва да приложи малко психология, и то удачна, съобразена с манталитета на проста китайка.