— Досега не сме се запознавали, г-н Макдърмид, но вярвам, че скоро ще имаме случай да го направим. Най-малкото фигуративно казано.
Сега Макдърмид усети, че отново се ядосва. В думите на онази отсреща нещо не звучеше както трябва, едва ли идеше реч за някакъв си флирт.
— Ако имате предвид делова работа, госпожо, ще се наложи да се обадите в моя офис, да изложите същността й и да си уредите среща. А в случай на интерес от ваша страна към „Донк & Лапиер“, препоръчвам ви да ги потърсите пряко. Желая ви приятен ден и…
— Нашата работа е с „Императрица майка“, г-н Макдърмид. Повярвайте ми, много разумно ще постъпите да разговаряте пряко с нас.
— Моля? — повдигна вежди американецът и нещо го бодна отвътре.
— Ако случайно сте забравили, то „Императрицата“ е кораб. Китайски товарен кораб на път за Басра. Смятаме, че товарът му би заинтересувал американците извънредно много. А също и китайците.
— Кажете ми, моля, какво целите и вероятно ще стигнем до нещо конкретно. Може би полезно и за двете страни.
— Радваме се, че заговаряте за двустранна полза.
Сега Макдърмид направо си изпусна нервите.
— Стига сте ми подмятали гатанки! Имате ли нещо наистина сериозно да ми кажете или само ми губите времето?
От дългогодишен опит бе разбрал, че понякога атаката е най-добрата защита.
— „Императрицата“ отплава от Шанхай в началото на септември на път за Басра. В трюмовете си носи множество тонове тиодигликол и тионилхлорид за Ирак, който ще ги използва за направа на нервнопаралитични и кожнопоразяващи оръжия — изрече жената и гласът й, досега тих и вежлив, придоби нова, злокобна нотка. — Това достатъчно ли ви е, г-н изпълнителен директор и председател на „Олтмън Груп“?
Макдърмид чак се задъха и усети, че говори с мъка. Натисна записващия бутон на телефона, давайки сигнал на Лорънс, и внимателно запита:
— От чие име говорите и какво точно желаете?
— Ние представляваме само нас самите, от наше име говорим. Готов ли сте да чуете нашата цена и условия?
В този миг Лорънс влезе в офиса. Макдърмид му даде знак да проследи източника на разговора. И отново изгубил търпение, избухна:
— Коя сте вие, по дяволите, и защо не взема да ви пратя при тях?
— Името ми е Ли Куони, г-н Макдърмид. Съпругът ми е Юй Юнфу, директор и президент на „Летящият дракон“. Интелигентен човек, знаете. Толкова интелигентен и предвидлив, че си запази копието от митническата декларация на „Императрицата“. И сега то е у нас.
В тайната квартира на ЦРУ застаналият пред лаптопа Джон не можа да се сдържи и изтърси:
— Мамка му!
Всички извърнаха лица към него.
— Какво има, Джон? — попита Ранди. — Знаеш ли за какво и за какъв кораб става дума?
— По-късно — махна с ръка той. — Сега слушай!
Макдърмид замълча, напълно шокиран от чутото, сетне отново изпусна нервите:
— Няма такова нещо! Съпругът ви изгори декларацията и се самоуби. Истинска трагедия, нали? Не разбирам каква игра въртите в момента, но…
— На вас са ви докладвали, че съпругът ми се е самоубил, за да спаси честта на семейството. Под натиска на баща ми и онези, които са над него в политическата йерархия. Докладвали са ви още, че изгорил документа и се застрелял в главата, сетне паднал в една река. Това е невярно, просто лъжи. Той изгори напълно ненужен лист хартия и натисна спусъка на пистолета си, да. Ето, това е вярно. И в реката падна също. Само че патроните бяха халосни. Вашият Фен е видял единствено добре изпълнена пиеска. Зная, защото аз я режисирах.
— Невъзможно!
— Някой намери ли трупа на съпруга ми?
— В онази делта телата никога не ги намират.
— А познат ли ви е гласът на мъжа ми?
— Не.
— Но Фен Дун го познава.
— Него го няма тук.
— Но пък вие записвате разговора, нали?
След няколко секунди мълчание Макдърмид призна:
— Записвам го.
— Тогава слушайте.
Сега заговори мъжки глас.
— Говори ти Юй Юнфу, Макдърмид. Припомни на онзи предател Фен, че последния път му предложих награда. Той ме информира за смъртта на американския шпионин Мондрагон и за друг американец, който избягал след сблъсък с Фен, а по-късно го забелязали в Шанхай. И още му кажи: за негово нещастие съпругата ми е делови партньор и от нея никога не крия нищо. Никога. Именно тя ме посъветва да скрия декларацията, тя оркестрира самоубийството. Той смяташе, че от нас двамата тя е по-умната, но това не е много точно, пиесата я разиграхме с общи усилия.