Выбрать главу

След секунда отново заговори жената.

— Пуснете му на Фен този запис. А сега нека да поговорим делово.

— Защо не преговаря съпругът ви, госпожо?

— Така решихме.

Макдърмид потисна гнева и се замисли.

— Или пък си е мъртъв, а вие ми пуснахте запис.

— Господине, не сте толкова наивен, нали? И все пак в края на краищата какво значение има, помислете. Аз разполагам с декларацията, а тя ви е ужасно нужна.

— Какво искате от мен, госпожо Ли?

— Достатъчно пари за нов живот далеч от Китай — за децата, съпруга ми и мен самата. Не говорим за чудовищна сума, от която да ви заболи. Движа се в рамките на разумното. Два милиона щатски долара ще ни свършат работа. Все едно комар ви ухапал.

— И това е всичко, така ли? — рече Макдърмид, без да крие сарказма си.

Тя не обърна внимание на подигравателния тон.

— Нуждаем се още от нови документи, изходни визи и всичко нужно за пътуване. От най-доброто качество, най-вече документите.

Сега Макдърмид се замисли истински.

— И срещу тези неща ми давате декларацията, така ли?

— Да, вече го казах.

— Но ако не получите исканото?

— Тогава документът отива при американците и китайците. Лично ще се погрижа да им го доставя на ръка. По същия начин, както уредих „самоубийството“ на Юй. Оригиналът — във Вашингтон, в Пекин — копие.

Макдърмид се изсмя.

— Ако мъжът ви наистина е жив, сам ще ви каже, че тази идея е безперспективна. Няма да се получи. И ако по някакъв начин пък действително заработи, първо ще си отиде лично той. Сетне и вие.

Жената заговори пак и в гласа й нямаше и сянка от хумор.

— Риск винаги има, готови сме да го поемем. А вие готов ли сте да посрещнете гнева на Белия дом и на Чжуннанхай, след като получат декларацията и научат всичко, което знаем за вашата роля?

Макдърмид въздъхна, поколеба се. Животът е пълен с изненади и повечето от тях са неприятни. Сега случаят бе именно такъв, при това наситен с толкова много опасни вероятности, че просто нямаше право да пренебрегва предложението на тази жена, която и да бе тя в действителност.

— Как предлагате да процедираме?

— Вие или ваш представител ще ни донесе парите и документите. Получим ли ги, вие вземате декларацията.

Макдърмид се изсмя искрено.

— За глупак ли ме мислите, госпожо? Къде са гаранциите, че ще получа декларацията или дори, че тя все още съществува?

— Не, не мисля така, но и ние не сме глупаци, нали? Захванем ли се с подобна измама, рано или късно ще се доберете до нас. Докато получите ли декларацията, след като сме заминали, стимулът да ни гоните ще намалява с всеки изминал ден. Фактически няма да си струва нито загубените ресурси, нито времето и парите. Нещо за нищо, както казват някои хора от бизнеса.

— Обмислили сте го, така ли? Но и аз ще трябва да помисля.

— Но какво губите? Така или иначе ще трябва да го направите.

— Къде можем да направим размяната?

— При статуята на Спящия Буда край Дацзу. В провинция Съчуан.

— Кога?

— Утре на разсъмване.

— Вие сега в Дацзу ли сте?

— Хайде сега, г-н Макдърмид, очаквате да ви кажа къде сме ли? Този факт не е важен. Вие стопроцентово вече проследявате обаждането и скоро така или иначе ще знаете. Потърпете малко, упражнете си волята. Търпението е майка на всички добродетели, характеристика на Изтока, която Западът трябва да придобие.

Макдърмид отлично знаеше, че трябва да усуква и отлага. Първо да пусне записа на Фен, за да се убеди, че тези отсреща са истинските. И второ, при положение, че не го лъжат, да даде малко време на Дун с надеждата той да ги открие и ликвидира. Но пък дали ще се добере до документа?

— Вижте, госпожо, кое време е сега, знаете ли? Щом сте толкова интелигентна, а пък съпругът ви Юй Юнфу — такъв отракан бизнесмен, и двамата знаете, че не мога за нула време да набавя два милиона в наличност и да прескоча от Хонконг до Дацзу. И още: наистина ще трябва да пусна записа на Фен.

Отсреща замълчаха, чу се тих шепот — консултираха се. Значи не са толкова сигурни в играта.

— Но вие ще дойдете ли лично? В Китай? — попита жената след няколко секунди.

О, не, рече си Макдърмид, не! Това не влизаше в плановете му, но пък…

— Госпожо, изглежда не познавате Фен Дун достатъчно добре, ако смятате, че ще му поверя два милиона долара в кеш.