— Надявам се поне сега да си прав.
— О, този път няма да ме изиграят — в очите на Фен светнаха жестоки искрици.
— Помни, че жената се движи на няколко хода преди теб още от шанхайската история.
— Е, и затова вече е прекалено самоуверена.
Макдърмид се замисли. Не беше спец по физическите дела, но не беше и слабак. Би могъл сам да се яви на срещата при Спящия Буда, можеше и да стреля. Във Виетнам бе оцелял като действащ лейтенант, а там лейтенантите измираха като мухи. Бе надхитрил и самия Вашингтон в собствената му игра — не се ли бе издигнал до истинските финансови тавани? Сега се опита да прецени важността на задачата: много фактори се преплитаха. Тц, декларацията е прекалено важна, за да я довери само на Фен. Ще отиде и той. Ще отидат заедно.
— Тръгваме и двамата — реши той на глас. — Ти обаче още тази вечер, аз утре сутринта. Кой ти е главният контакт в Пекин?
Зададе въпроса неочаквано, ужким между другото. Ако се хване. То часът на истината трябваше да настъпи рано или късно. Макдърмид отдавна се канеше да попита, не че очаквате честен и прям отговор, но все пак… Ужасно интересно бе да разбере кой е онзи всемогъщ човек? Толкова силен, че да може да изпрати подводница след „Джон Кроу“. Дори да убеди капитана й да действа на базата на непотвърдена информация, че американски тюлени се канят да претарашват „Императрицата“.
Фен повдигна вежди и се подсмихна.
— Слушай, тайпан, ти нали не ми плащаш за имена? Плащаш ми да ти върша работа.
— Плащам ти да изпълняваш онова, което ти казвам! И да отговаряш, когато те питам!
— О, никой не ми плаща чак толкова много пари — сега в гласа на Фен прозвуча обидна нотка.
Макдърмид отново се вбеси, лицето на Фен Дун пък се втвърди в непроницаема маска. Но фендуновци на този свят нароил Господ, опитваше се да се успокои вътрешно Макдърмид. Дребни играчи. Е, вярно, необходими, но с ограничена употреба. Вече двайсетина години наема подобни мъже за най-различни цели. Има ги по цялото земно кълбо — в подземния свят, наемници, агенти на държавна работа, убийци. Всички те оцеляват благодарение на изключителните си умения в дадени области, на опита и съобразителността си, не на последно място и на връзките си. Този тип хора винаги си изпипват поръчките, за които получават възнаграждение. Такова е професионалното правило, иначе ще изпаднат от играта, следваща поръчка за некоректните просто не се полага.
— „Олтмън Груп“ има холдинги в Чунцин — Макдърмид реши да смени темата, поне засега. — Вземи ми разрешение от твоя приближен в Пекин да пътувам до там със самолет. Това, разбира се, трябва да стане незабавно.
— А парите?
— Ще ги уредя.
— Наистина ли ще им дадеш два милиона? — в гласа на Фен се появи нотка на възхищение.
Макдърмид кимна.
— Без пари в наличност няма да можем да блъфираме. Ли Куони няма да се хване. При това два милиона са нищо от гледна точка на онова, което ще получа в случай на успешен завършек на операцията.
— Не се ли опасяваш, че толкова пари в кеш биха могли да съблазнят мен или хората ми?
— Трябва ли да се опасявам? — загледа го втренчено Макдърмид. — Ти накрая нали ще получиш сериозен хонорар?
— О, твоята щедрост е добре известна — рече Фен с неутрален глас. — Добре, ще подготвя екип, веднага ще уредя и пътуването ти, тайпан.
Макдърмид го проследи с тежък поглед. Отново го жегна скритата подигравка в древното почтително обръщение.
Дацзу
Денис Киавели се потеше здраво в необичайната за сезона следобедна жега. Бе началото на септември и заедно с група други затворници работеше на зеленчуковите полета — береше bok choy, т.е. режеше зелените глави на зеленчука и ги мяташе в оставената наблизо ръчна количка. Изтощителна работа, но не изисква никакво умствено напрежение. Затова пък имаше предостатъчно време да се шегува мислено колко е по-гот да бъдеш войник в противниковия тил, вместо скъсващ се от бачкане физически работник.
По едно време дочу шепота, сякаш вятърът го носеше. Само дето вятър нямаше.
— Ще местят стареца.
— Кога?
— Рано утре — отвърна надзирателят и отмина към съседния ред.
— Къде?
— Не разбрах — тъмничарят забърза, без да се обръща, провесил автомата на ремък през рамо с дулото надолу.