— Значи ще ми поръчаш специален самолет?
— Ако успея да уредя незабележимото му кацане.
— Междувременно, след като Макдърмид е в Хонконг, виж дали не можеш да изровиш нещо за връзката му с изтичането на информация и защо се е заел с такава операция като товара на „Императрицата“. Опитай сам, но пък защо да не използваш и ЦРУ? Можеш ли, направи го.
— Откога си падаш по сътрудничество с конкуренцията?
Отсреща се чу смях.
— Много се радвам, че отново се появи, Джон. Най-много ми липсваха остроумните ти въпроси.
Джон прекъсна връзката и тръгна да търси Ранди. Замисли се: при новосъздалата се ситуация интересът на Макдърмид към тях двамата вероятно чувствително ще намалее. Дали самият той ще успее да се върне в хотела незабележимо, да си промени външността и отново да тръгне след Макдърмид? Ако, разбира се, му остане време до скачането с парашут.
Завари Ранди в един от офисите — говореше с Томи Паркър.
— Трябва да потеглям — рече Смит.
— Ами онези отвън?
— Обзалагам се, че вече ги няма.
— Хайде бе! — усъмни се Паркър.
— Иска да каже, че пътуват към Дацзу — кисело подметна Ранди. — Сега имат по-спешна работа от нас. Както усещам, най-важното май е в Дацзу — с него е свързано и изтичането на информация, а и онова, по което работи самият г-н Смит. Нали, войнико?
Джон не се хвана на въдицата.
— Е, нещо такова. Длъжник съм ви на всички вас, многократен при това, особено на теб, Ранди. Не е за пръв път, сигурно не е и за последен. Честно, бих искал да мога да ви кажа повече. Но заповедите са си заповеди.
Ранди се усмихна кисело.
— Е, войнико, давай по задачите. Ако имаш нужда от помощ, викай по-високо, а на шефовете майната им.
Сетне съвсем сериозно рече:
— Пази се, Джон. Зная какво си мислиш: че се чувстваш великолепно, ама външно си като ударен с товарен камион.
— Значи добре изглеждам — засмя се Смит. — А ти пък си като кукличка.
Ранди седеше на стол и го гледаше право в очите — метнала дълги крака един върху друг, с леко развята от вентилатора руса коса, същински ореол около изваяното като статуя лице. В очите й Джон видя въпроси, но и искрено притеснение за него.
— Такава ми е работата — тросна се тя. — Подходящ външен вид, винаги готово за дегизиране лице.
— Мечтата на ЦРУ — ухили се той. — Е, готови сме за танц, нали? Къде е тайният ви изход?
Томи вече ги наблюдаваше с интерес, местейки поглед от единия върху другия. Засмя се и отвърна:
— Но ти се оказа прав — онези ги няма. Значи и ти нямаш нужда от таен изход.
— О, не — заинати се Смит. — През него ще мина. Няма да си затривам късмета, я.
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Полегнал на скромната кушетка в офиса след огромното напрежение, Клайн внезапно подскочи. Така и не успя да подремне достатъчно — телефонът звънеше отново за пореден път. Цареше пълен мрак, навън нощта бе смъртно тиха. Последният съд на околните пристани бе пристигнал още преди няколко часа — завръщащ се от Бермуда очукан морски траулер, а екипажът отдавна се бе прибрал по домовете.
Проклетият телефон отново иззвъня — остър, режещ звук, още повече при опънатите му докрай нерви. Веднага след разговора с Джон напълно заслужено се бе изтегнал по гръб, затворил очи, но… Седна в кушетката, извъртя крака и стана. Стъпи, залитна — бяха изтръпнали, клетите — и със замътена от недостатъчния сън глава закуцука към бюрото.
Звънеше синият апарат. Грабна слушалката, рече:
— Клайн слуша.
— Май в новия офис има и легло? — пошегува се бившият съветски инженер Виктор Агаджемян. — Две минути звъня, звъня, никой не вдига. Рекох си — няма къде да е, вероятно е ударил една глава сън.
— Какво иска Киавели, Викторе?
— О, да, да. Вече не си говорим за нещата от живота, а? Само служебно, така ли?
— Не и в три часа на разсъмване, Викторе. Не съм мигнал вече има… не знам колко си време.
— Добре, добре. Е, капитан Киавели вика, че стоката я местели утре заран. Не знае къде и защо, но нямал опасения, че е свързано с неговата задача.
— По дяволите? — ядоса се Клайн и напълно се разсъни. — Това ли е всичко?
— Дума по дума.
— Благодаря, Викторе. Парите ще бъдат в сметката ти.
— Не съм се и съмнявал.
Клайн прекъсна връзката, но слушалката задържа в ръка и се замисли дълбоко. Значи според Киавели местенето на Тейър е или рутинно, или свързано с договора за човешките права. Има известна възможност да опира и до „Императрицата“. И все пак има ли или няма? Така или иначе, беше си истинска беля. Няма да има достатъчно време да подготви изпращането на цивилен екип или военен отряд. Вдигна очи, погледна корабния часовник. Но пък, да… за алтернативен план време може би оставаше. Натисна вилката и започна да набира.