— За кои двамата става дума? — гласът не звучеше старчески не бе и на млад човек, а някак си умерен, спокоен, добре модулиран и уверен — излъчваше авторитет.
— Помогна му една агентка. Смятаме, че е от ЦРУ.
— Смятате, а? Очарователно! Браво на вас — умници.
— От сарказъм нужда няма. Точно сега трябва да си помагаме един на друг най-много. Ти си един от най-ценните хора в екипа.
— Да, но ще бъда само докато играя зад кадър.
— Не, моля те, недей да мислиш, че нещата са се влошили чак толкова. В крайна сметка нито Смит, нито жената от ЦРУ успяха да навредят на нас или на операцията.
— Значи фактът, че ЦРУ те наблюдава, изобщо не те безпокои, така ли? — сега в гласа вече звучеше безпокойство. — Дори и да не са засекли сделката, най-малкото са проследили изтичането на информация от Белия дом и то ги е довело до теб. Е, виж, именно това би трябвало да те обезпокои, и то здравата!
— О, не, реалистично погледнато, изтичането на информация в този момент е съвсем маловажно за нас двамата. Поне докато някой не загрее точно от кои факти съм се интересувал и защо. Затова ти казвам — чак тогава ще му мислим. При това сега е налице далеч по-важен проблем.
— Като например?
Тук Макдърмид се поколеба. Сетне изплю камъчето.
— Оказа се, че Юй Юнфу е жив. И съпругата му също. И най-лошото — тяхното копие на декларацията си е в тях.
Човекът отсреща направо избухна.
— Това е твоя груба грешка, Макдърмид! Фатална! Къде са тези хора сега? Къде е проклетата декларация?
— В Китай.
Последва дълга пауза, другият се опитваше да овладее гнева си.
— Но защо? Ти се кълнеше, че е унищожена! Изгорена!
Макдърмид въздъхна дълбоко и обясни случилото се.
— Виж, тези два милиона не са голяма сума — просто джобни пари. При това ще ги платя само в краен случай.
— Отлично знаеш, че нещата са се усложнили и проблемите няма да се свършат с тези два милиона. И къде е гаранцията, че ще си вземем декларацията?
Макдърмидовият събеседник вече не говореше гневно, тонът му бе придобил ледено спокойна, равна нотка. Човекът видимо бе добре образован, шлифован, интелигентен, с бърза мисъл. Вероятно имаше ораторски опит, и то пред големи аудитории. Ранди помисли, че е възможно да е политик, вещ дипломатически, умеещ да води разговор, без да казва нищо, още по-малко да разкрива козовете си. Но определено не беше заместник-министърът Кот, когото лично бе подслушвала в Манила.
— Е, какви мерки взимаш?
— В тон с поканата им, с няколко изненади за тях. Фен би трябвало вече да е в Дацзу.
— Ако Ли Куони е така интелигентна, както я представи, тя ще бъде готова за така наречените ви изненади.
Нова пауза, след малко гласът се обади отново и този път Ранди се стресна, изпита странно усещане — струваше й се, че й е познат, слушала го е вече някъде, и то не преди много време.
— И още нещо. Не съм убеден, че е разумно да използваш повече услугите на този Фен Дун.
— Нямам време да търся друг подобен наемник. Не само че познава играчите и променливите, а е действал в Дацзу в миналото. Има право да се движи свободно из цял Китай: такъв не можеш го замени с никого. Още по-малко със западняк.
Събеседникът премълча, а Ранди напрягаше ума си да си спомни къде е чувала същия равен, точен глас. Къде? Кога? Кой бе този човек? Междувременно Макдърмид заговори отново:
— За съжаление при Фен наистина може да има проблем. И то много голям…
— Какъв?
— Възможно е да не работи единствено за нас.
— Обясни, ако обичаш.
— Например както му плащах да работи за Юй Юнфу, за да ми докладва за действията му… и започвам да се питам дали не докладва за нашите пък на някой друг? Например някой високо в Пекин. Някой, който разполага с много, много пари, или пък държи голяма власт. Иначе защо Фен ще си дава толкова зор? Парите са добри, но…
— Но ти го провери много внимателно…
Сега гласът бе тих и доста обезпокоен, да не кажем уплашен. Изразяваше съждение, а не въпрос, и звучеше доста по-различно. Ранди изведнъж загря какво всъщност я бе озадачавало. Сега чуваше истинския глас на човека отсреща. Не онзи глас със заучената дикция и специфичните модулации, който служи за публични случаи и ораторски изпълнения, а нормалния, персоналния, естествения. Службата й налагаше срещи с различни хора от правителството, Конгреса и Сената, административния апарат — бе разговаряла с толкова много лица, че паметта й отдавна бе пренатоварена с подобен вид информация.