Досега Фен се бе държал лоялно, дори и когато го изпращаше да работи ужким за други, а всъщност да ги шпионира и да му носи информация. Е, в знак на благодарност и издигайки се в йерархията, Вей издигаше и Фен със себе си. Затова и очакваше от него стопроцентова вярност: нито Юй би могъл да направи за Фен повече от Вей, нито пък някакъв си американец, дори и самият Макдърмид с всичките си милиарди. Би ли могло да има по-голяма чест за бившия наемник Фен от това да работи в най-близки отношения с член на самия Постоянен комитет? Ами възнаграждението? Огромно, повече от щедро, пък Фен си докарваше и от другите господари, нали? А стане ли Вей генерален секретар, бъдещето на Фен е абсолютно осигурено. Бяха здраво свързани един с друг — двама амбициозни таланти, всеки опиращ се до голяма степен на помощта на другия.
— Имаш ли нужда от помощ в Дацзу? — досети се да попита Вей. — Май точно сега не е време да се изявяваш в ролята на вълк единак, нали?
Фен се поколеба.
— Разполагате ли с доверен армейски командир в района, присъствието му с подразделение войници може да се окаже полезно. Особено в случай, че с местните власти възникне проблем.
— Считай го за уредено. И, Фен, помни: Ли Куони е лукав… и много опасен враг.
— Не е необходимо да ме обиждате, господарю.
Тези думи не бяха достатъчно учтиви, но Вей разбираше, че сега не е време да се прави на свръхчувствителен, затова ги прие с усмивка и прекъсна връзката. Най-хубавото бе, че накрая Фен си бе възвърнал нормалното самочувствие. Подобно на вълците, и него го движеше гладът, и ето — напред го тласкаше амбицията да си отмъсти на онези двамата, изиграли го, унижили го така, че да заприлича на аматьор. И слава Богу, помисли Вей, сега има още по-могъщ стимул да му донесе декларацията.
Отново погледна към градината, но предчувствието, че нещо лошо ще се случи, не го оставяше на мира. Започваше да подозира, че в разследването си около Смит и семейството на Ли Аожун майор Пан е разкрил за „Императрицата“ много повече факти, отколкото е изложил в доклада си до генерал Чу. А бе напълно възможно онзи Ню вече да ги е съобщил на генералния секретар. Или на някои от членовете на Постоянния комитет? Защото Вей също работеше за своята кауза: тайно сондираше и осигуряваше подкрепата на разни хора от Политбюро и Централния комитет.
Затова се задаваше една неприятна възможност, засега само потенциална: да се наложи да ликвидира Фен Дун и Ралф Макдърмид, както, разбира се, и Ли Аожун, дъщерята и зетя. За да прикрие изцяло следите от участието си в аферата с „Императрицата“. Без основните и най-важни свидетели срещу него нищо няма да може да се докаже.
Когато в началото Фен го уведоми за Макдърмидовия план, идеята му се стори страхотно попадение и късмет. Сега обаче вече надушваше голямата опасност. Цял живот бе оцелявал и просперирал поради това, че бързо взимаше решения, светкавично ги изпълняваше. И безмилостно унищожаваше всички, в чието лице подушваше враг.
На върха на подпряна на оградата на двор в рамките на Чжуннанхай стълба техник от поддръжката сръчно завършваше ремонт на едно от осветителните тела. Оградата опасваше Падината на самия Вей Гаофан. Техникът работеше и под нос тихичко ругаеше Гаофановата параноя — непрестанния му страх от възможни атентати срещу него или семейството му. Което практически се изразяваше в най-строго нареждане никъде в двора да няма и сантиметър неосветено място.
Днес тази му вече постоянна неприязън спрямо изтъкнатия член на Постоянния комитет бе в особено активна фаза. Защото бе не само техник от поддръжката, а и шпионин. Току-що бе използвал специален микрофон в кутията с инструментите, за да запише последните телефонни разговори на Вей. Сега бързаше да предаде записа на контакта си от контраразузнавателния сектор на ДОБ. Още повече, че бе пристигнал дублиращият го агент и вече метеше двора на Гаофан. Кутията с „инструментите“ му стоеше на декоративна скала, насочена към прозореца на Вей.