В същия миг на вратата се почука, подаде се главата на Джереми, който съобщи:
— Фред Клайн е тук, сър.
— Да влезе, Джереми.
Клайн се вмъкна с особена стъпка, изглеждаше притеснен, но и щастлив. И двамата изчакаха Джереми да излезе.
— Защо ли си мисля, че ми носиш едновременно и добри, и лоши новини? — подхвърли президентът.
— Сигурно защото е така.
— Е, добре — давай добрите, че отдавна сме в дефицит…
Клайн седна на ръба на стола срещу бюрото и мислено подреди фактите по важност.
— Полковник Смит е жив и здрав, а оригиналната декларация на „Императрицата“, която Мондрагон бе успял да вземе, се появи отново.
— Намерили сте декларацията ли? — изправи се Кастила, развълнуван. — Кога ще я имаме тук?
— Ето това е лошата новина — още е в Китай — отвърна Клайн и докладва за перипетиите на Смит, бягството му и обаждането на Ли Куони. — Наложило се е да каже на екипа на ЦРУ, че работи за Белия дом, но само толкова. Приют едно не е бил споменат. Станало е дума за еднократна задача по специално предназначение, а не за постоянни институции.
— Е, добре — понамръщи се Кастила. — Значи вече сме сигурни, че в центъра на цялата работа стои Ралф Макдърмид. Този факт обаче не променя нищо, що се касае до свързаната с „Императрицата“ опасност.
— Не променя, сър — съгласи се Клайн.
— Без декларацията сме изправени пред война. Значи Ли Куони и хората на Макдърмид се срещат утре сутрин в Дацзу?
— Не, сър, срещата е във вторник сутринта. Вероятно преди разсъмване.
— Но времето ни се скъсява непрекъснато, Фред — президентът неволно погледна часовника. — Броуз казва, че е вече въпрос на часове — говоря за „Императрицата“. Нашите военни настояват за силови действия. Правиш ли нещо сигурно във връзка с декларацията?
— В настоящия момент Смит пътува обратно за Китай. Познава Ли Куони по лице, тя също знае кой е той и кого представлява. Може би ще се споразумеят срещу обещание за убежище в САЩ. А междувременно излезе друго важно нещо…
Кастила почти избухна.
— Друго ли? Какво може да бъде по-важно от документа, Фред, и да ти отклонява вниманието от него?
— За баща ти говоря, Сам. И не съм си отклонил вниманието от декларацията. Нито за миг. Появи се проблем, сметнах, че Смит може да се справи и с него, и с декларацията.
— Баща ми… — Кастила наведе глава. — Но за какъв проблем говориш?
— Получих донесение, че го местят от затвора утре сутрин тяхно време. Вътрешният ни човек там не знае причината, но веднъж преместят ли Тейър, шансовете ни да го измъкнем съвсем се стесняват. Нямаше време да изпратим екип, затова реших друго. За жалост, то е още по-рисковано. Но пък единственото добро нещо в общия куп с неприятности е, че за място на срещата Куони избра Дацзу, което ни дава възможност частично да обединим двете операции. С изпращането на Смит ден по-рано мисля, че увеличавам шансовете ни за успех при Тейър.
Президентът видимо се разтревожи.
— Не и за сметка на главната цел, Фред. Не бива, колкото и да…
— Не, Сам. Не бих постъпил така. Познаваш ме достатъчно добре, нали?
— Теб — да. Но за Смит не съм убеден. Сам ли отива?
— Няма да бъде сам на мястото, сър, но мисля, че не бива да слушате повече. Така и така вероятно ще се наложи да опровергавате… с аргументацията, че не знаете нищо. Разбирате ме, нали?
— Добре, казвай колкото можеш.
— В затвора сме внедрили агент на име Киавели, той е във връзка с мрежа политически затворници. Има надежда да успеем — със Смит отвън и малко частно организирана помощ, за която по-добре да не знаете, още повече, че тези хора вече веднъж са му помагали. А където трябва, съм изпратил достатъчно пари. Така че ако не се случи нещо непредвидено, може би имаме добър шанс да изведем Тейър. Сетне Киавели ще го прехвърли към най-близката граница. Междувременно Смит отива на срещата при Спящия Буда и там действа според обстоятелствата.