Вантао не бе казал нито дума за предполагаемо качване на американски военноморски тюлени на „Императрицата“. А това можеше да означава само едно — че в Постоянния комитет не знаят нищо за опита на тюлените. Възможно ли бе действието на китайската подводница да е било заповядано от отделен член на комитета или от негова фракция? А останалите да не знаят нищо по въпроса?
Ю се поколеба. Не беше сигурен какво означава неочакваната президентска покана. После се усмихна и седна.
— Може би желаете да обсъдим друг въпрос, г-н президент?
— Именно. Въпросът за китайска подводница, заела позиции в опасна близост с фрегатата „Кроу“. Боен съд заплашва друг боен съд в международни води, нали? Смятам, че можем да го приемем като „инцидент“ от всички гледни точки на международното право.
— О, най-обикновена предпазна мярка, г-н президент. Баланс на силите, както се казва. В международни води всички съдове имат право да се движат по свое усмотрение, нали? А при създадените обстоятелства моето правителство сметна, че друга възможност няма. В крайна сметка — тук по лицето на посланика се мярна същата сянка на усмивка както преди малко, — образно казано, става дума за преследване на преследвача, нали? Рутинна дейност, нищо повече.
— Само че забравяте нещо друго. Както казвате вие — в светлината на случилото се сами разкривате тайните си. Става ясно, че китайски подводници следят нашия Пети флот. Откъде идва вашият подводен съд? Единствената възможност за толкова бърза поява е Индийският океан, нали?
Президентът отсече последните думи, сякаш забиваше пирони.
Посланик Ю примига, внимателните му очи се присвиха. Не бе ли това признак за раздразнение? Както например, че невниманието на някоя височайша особа в Пекин издънва собствената му позиция тук — във Вашингтон? И все пак не отговори.
— Ние, разбира се, винаги сме смятали подобно наблюдение за възможно — добави Кастила. — Сега обаче вече имаме, конкретно потвърждение. Както и да е — махна с ръка и продължи: — Всъщност искам да кажа нещо далеч по-важно и по-точно — да постъпя необичайно. По начин, с който не всичките ми съветници са съгласни. Ще ви кажа истинската причина за присъствието на „Кроу“ в Арабско море. Преди няколко дни получихме неопровержима информация, че „Императрицата“ пренася значителни количества тиодигликол и тионилхлорид. Съмнявам се дали има нужда да ви обяснявам за какво могат да бъдат използвани тези химикали.
Завърши изречението и замълча.
Лицето на посланика срещу него не се промени с нищо, нито пък китаецът понечи да заговори. Тогава Кастила продължи:
— Количествата им са значителни, както вече казах. Фактически толкова големи, че едва ли имат друго предназначение, освен за направа на оръжия.
Сега Ю потръпна.
— Отново случай като „Инхъ“? Вижте, сър, не бе ли напълно достатъчно…
Президентът вдигна ръка.
— Онзи път наистина бяхме сгрешили. Нашата грешка вас ви направи герои, страдалци като нация, а нас постави в светлината на глупаци. Ситуацията бе печеливша за вас, както и да се бяха развили нещата. Не се ли качим на борда, излизаше, че ни е страх, вие печелите множеството точки. Абордираме ли, ставаме агресивни и арогантни. Е, ние го направихме, вие получихте дивидентите на международната арена.
Ю го изгледа смаяно.
— Шокирате ме, г-н президент. Ние просто подкрепяме устоите на международното право. И тогава, и сега.
— Глупости говорите, лицемерие и половина — рече Кастила с най-приятния си глас. — Както и да е. Казвам ви всичко това с определена цел. Този път смятаме, че в Чжуннанхай наистина не знаят какво пренася „Императрицата“. Още от началото не са наясно. С други думи, вярваме, че Чжуннанхай не е замесен в това начинание и хората там наистина бяха изненадани от появата на „Кроу“. Което, погледнато по друг начин, означава само едно: когато този път наистина се качим на борда, каквото и друго да стане, вашата държава ще изглежда изключително зле в очите на международната общественост. И то по време, когато за вас търговията с цял свят е дългосрочен приоритет, максимално важна цел.
Известно време Вантао седя неподвижен, втренчил очи в президентските. Опитваше се да прочете мислите му или пък да събере своите. Накрая заговори и този път истинският смисъл на думите му отново остана скрит в неспоменатото:
— Не можем да разрешим такова грубо нарушение като качване на чужда сила на борда на съд под китайски флаг в международни води.