— Кажи, Чарли?
— Шефката на разузнаването настоява да ви види.
Президентът свали очилата, разтърка върха на носа.
— Разбира се, доведи я.
Аурей се върна с жена на възраст около 60 години. Бе средна на ръст, понатежала телесно, с късо подстригана посивяла коса. Облечена в тъмно, едрата й гръд издуваше елегантното сако отпред, вървеше наперено и самоуверено. Изпащали си от въпросите й хора я сравняваха с лек танк — бърз, мощен, безмилостен.
— Сядай, Арлийн — покани я Кастила. — Винаги ми е драго да те видя. Е, казвай, какво ново?
Жената погледна към Аурей, заел обичайното си място — опрял гръб на стената вдясно зад президента.
— Не се безпокой, Арлийн. Чарли е в течение на всичко.
— Е, добре тогава — рече тя и прибра крака под стола, наведе очи, сякаш да се съсредоточи. — Моля ви първо вие да ми кажете онова, което не зная относно Джаспър Кот и Ралф Макдърмид? Какво е положението с тях? И кога желаете да оповестим онова, което знаем ние?
— Освен вашите хора, още и ФБР работи по въпроса, събира информация и наблюдава съответните лица. Част от проблема е да установим с точност какво незаконно са извършили те. Да разгласиш незасекретена информация не е закононарушение, нали така? Когато обаче успеем да документираме ролята им в аферата около „Императрицата“, тогава вече ще ги заковем като подпомагащи незаконна контрабанда лица, разбира се, с редица допълнителни усложнения. При това Кот наистина е съобщавал на Макдърмид данни, обект на държавна тайна. Във всеки случай и за двете неща ще са ни нужни достатъчно убедителни и документирани доказателства, свидетели и прочие. И затова не бързаме, за да не ги подплашим. Е, казах ти онова, което зная, твой ред е, Арлийн. Какво ново са разкрили твоите хора?
Тя поклати глава многозначително.
— Попаднахме на ключова улика относно самоличността на още един източник на изтичане на информация. Макдърмид се е консултирал с някого тук, във Вашингтон. Възможно е да е бизнес партньор. Или съучастник. Във всеки случай е мъж. Вероятно високопоставен. Засега остава неизвестен.
Президентът се замисли върху новината. И с мъка потисна напиращата на устните му ругатня.
— Как се получи?
— Подслушваме хонконгския кабинет на Макдърмид.
За пръв път този ден Кастила се усмихна.
— Е, има случаи, когато дяволиите на ЦРУ ми доставят огромно удоволствие. Благодаря ти, Арлийн. Искрени благодарности. Но казваш, че проблемът сега е да разпознаете човека?
— Именно. Една от агентките ни в Хонконг твърди, че гласът му й е познат. Само че засега не може да каже със сигурност точно чий е той.
— Ти чу ли записа?
— Няма достатъчно качество по телефона, но вече пътува към Ленгли по куриер.
— Разпознаете ли го, незабавно да ме уведомиш. И ако твоите служители не се справят, донеси ми записа тук. Може би някой от моите хора в Белия дом ще успее.
— Слушам, г-н президент — отвърна шефката на разузнаването и понечи да стане.
Кастила я възпря.
— Нещо друго във връзка с разследването на Макдърмид?
— Засега не знаем точно защо той или „Олтмън Груп“ са замесени с „Императрицата“, като, разбира се, изключим очевидната причина — финансови облаги от продажбата на химикалите.
— Добре, Арлийн. Благодаря, високо ценя работата ти.
— Изпълнявам си задълженията, сър. Надявам се скоро да преодолеем кризата. Обстановката е взривоопасна и ако не…
— Дай Боже — обади се от мястото си зад президента Аурей.
— Е, успех в разследването — каза Кастила. — Дръж ме в течение.
— Разбира се, г-н президент.
— Изпрати дамата, Чарли. С теб ще говорим по-късно.
Двамата излязоха, а Кастила посегна към синия телефон и помоли Фред Клайн да дойде при него. Трябваше да му разкаже за успешните и неуспешните разкрития на ЦРУ. На четири очи. И той също вече не смееше да рискува с изтичането на информация.
Понеделник, 18 септември
Дацзу
На изток вече светлееше в лимоненожълти тонове, зазоряваше се, макар и бавно. Старите автомобили бяха изминали не повече от пет-шест мили път покрай ферми, ниви и гористи хълмове. Не след дълго влязоха в голям двор, сенчест, влажен, в задната му част имаше къща, хамбар и земеделски пристройки. Постепенно се затопляше, слънцето вече даваше сигнали за приближаването си, виолетовите хълмове в далечината започваха да зеленеят. Там някъде бе и статуята на Спящия Буда, изсечена в скалите. Където го очакваше среща с Ли Куони и съпруга й. Джон се загледа във възвишенията, замислен какво ли ще му донесе следващата нощ.