Анди четеше и превеждаше онова, което Смит не разбираше.
— Стой! — замисли се Смит някъде на десетата табела. — Я прочети отново.
— Компания „Летящият дракон — Международни превози“ — прочете китаецът. — В Китай драконът е небесен символ, знаеш ли?
— Така ли? Добре.
— Следователно още и императорски.
— Тях, вашите императори, не ги ли свалиха отдавна — пошегува се Смит. — Давай нататък.
Оказа се, че единствената компания за превози, същевременно и корабна агенция, е „Летящият дракон“. Допивайки кафетата, двамата продължиха да оглеждат табелите с имената. Намериха още само четири фирми с отношение към глобалния транспорт. На ъгъла на поредната пряка попаднаха на уличен продавач: предлагаше омлет със зелен лук и лютив сос. Този път Анди почерпи. Похапнаха с удоволствие, сетне Смит реши да посетят последното, трето кафене.
Беше в търговския център на нов квартал недалеч от летище Хунцяо на едноименна улица. Тук транспортни фирми не откриха и Смит нареди на Анди да кара обратно към хотела.
— Значи остават пет възможности — рече той замислено по пътя. — И всичките са около второто кафене. Изглежда ми най-вероятно Мондрагон да се е срещал със свои информатори там някъде. Работиш ли с компютри?
— Хайде сега, човече, краставици на краставичаря…
— Добре, добре — ще пуснеш и петте фирми на търсачка заедно с името Чжао Янцзъ.
— Готово, шефе, само да се докопаме до компютър с интернет.
Приближаваха хотела, когато Смит запита:
— Има ли начин да влезем от друго място — без да се смятат служебният и главният вход?
— Май че да. На следващия ъгъл, при перпендикулярната пресечка, мисля, че видях друг изход.
— Давай натам.
Анди подкара в нужната посока, а Смит критично го огледа от глава до пети.
— С теб сме почти един ръст, панталоните ти са достатъчно дълги, а якето и без това ти е доста голямо. С маовската шапка, нахлупена над очите, и с твоите дрехи почти мога да мина за шанхаец, а на теб сакото ми ще ти е голямо, но пък ще го носиш заметнато през рамо.
Приближавайки хотела, спряха на закътано място, там си размениха дрехите. Коженото яке великолепно пасна на Смит, панталоните бяха с около 2 см къси, но си каза, че може да го преживее. Нахлупи шапката ниско, излезе от джетата и се наведе към прозореца:
— Направи справките в интернет, похапни и след два часа ме чакай тук.
Анди се развесели.
— Ще ходим по нощни заведения, нали? Няма ли да е малко раничко, а, шефе?
— Ти никъде няма да ходиш. Ще си стоиш в колата. Аз ще се упражнявам във влизане с взлом на разни места, но сам. Къде и на колко, ще зависи от резултатите на интернетските справки.
— Охо, цар съм на тия работи, мога да помогна — като котка съм.
— Може би следващия път.
Лицето на Анди помръкна.
— Не обичам да чакам.
— Гледай да се научиш — засмя се Смит.
Махна с ръка и се отдалечи. Вече харесваше този младеж.
Улиците бяха пълни с хора както винаги, глъчката — доста силна. Провери на няколко пъти, реши, че никой не го следи, но знаеше, че не бива да рискува. Смеси се с плътната тълпа и се остави да го води насоченият към Бунд човешки поток. Плавно се измъкна от множеството чак когато стигна хотела.
Два часа по-късно вече се смрачаваше, но Шанхай бе потънал в пурпурно зарево, ласкавата вечерна атмосфера — типично азиатска по дух — смекчаваше суровостта на смръщените небеса. Анди спря на цяла пресечка разстояние от сградата на „Летящия дракон“, Смит слезе. Центровете на нощния живот и атрактивните заведения бяха по-далеч в западна посока — в Стария град, около бившата Френска концесия и реката. Сега улицата бе пуста и изглеждаше по-различна, отколкото през деня.
Анди бе постигнал определен успех: Чжао Янцзъ се бе оказал касиер на „Летящия дракон“ — компанията, която се намираше в небостъргача почти срещу второто кафене на „Старбъкс“. Мястото за срещи звучеше логично — човек, който продава деликатни тайни за много пари в работно време и желае да бъде стопроцентово дискретен, би избрал именно кафене или нещо съвсем сходно, където може да се отбие за кратко време, без да събужда подозрения къде ходи и с кого се среща. И ако въпросният Чжао бе такъв човек, едва ли имаше по-подходящ терен от популярно заведение като „Старбъкс“.
Развият ли се добре нещата, Смит ще успее да се върне точно навреме за вечерята с доктор Лян в девет часа. Ако играта загрубее… е, за това щеше да мисли по-късно и на място.