— Дай я тук!
Фен протегна ръка и му подаде плик. Юй незабавно бръкна в него и трескаво се взря в документа. Ръцете му ситно трепереха.
— Истинската е… — увери го Фен.
Светлокафявите му очи лесно променяха оттенъка си, ставаха почти безцветни, създавайки впечатление за празнота. Сега обаче потъмняха и се впиха в лицето на човека зад бюрото. Тежък поглед, вторачен, малцина биха устояли дълго на него.
Юй не бе такъв човек и бързо извърна очи. Изправи се и с омекнал глас рече:
— Ще я заключа в сейфа горе. Добра работа, Фен. Ще има награда за теб.
Фен също се изправи. Бивш военен, офицер от кариерата, вече надхвърлящ четирийсетте, бе започнал като „наблюдател“ във виетнамската война и безкрайните конфронтации с бившия Съветски съюз. Но се отказа от тази служба, когато си даде сметка, че има много повече пари в професията на наемник било в бъдещите армии, било в други институции на неспокойните централноазиатски републики, особено след разпада на СССР. Имаше се за добър познавач на човешкия характер, психология и по-особени ситуации и съвсем не бе дълбоко впечатлен от качествата на Юй Юнфу.
На излизане Фен ужким между другото подметна:
— По-добре я изгорете. Така никой вече няма да може да я открадне. Нещата не са приключили, ама хич.
Юй подскочи, сякаш някой го шибна с камшик.
— Какво значи пък това?
— Може би трябва да разкажа какво се случи в Тайван?
Стоеше на прага, с единия крак извън помещението и приличаше на готвещ се да побегне измамник. Или поне на Юй така му се стори.
— Разкажи тогава.
— Убихме американския агент и си взехме декларацията…
Юй се разтрепери. Какво искаше да каже този тип? Значи има нещо недовършено…
— Това го зная! Какъв е проблемът?
— … вижте, Мондрагон не бе сам. Там с него имаше и друг човек. Добре обучен, умен, точен. За мен е почти сигурно, че той е също американски агент от шпионажа — вероятно куриерът, който би трябвало да отнесе информацията във Вашингттон, докато Мондрагон се завърне на работата си под прикритие в Шанхай. Срещата на плажа е била за предаване на пратката. Няма друго логично обяснение за присъствието на втория човек, още повече, че бе достатъчно печен да ни се изплъзне.
Юй с мъка потисна паниката. В края на краищата нещата не са чак толкова лоши… нали американците са се издънили и декларацията си е отново у него?
— Но се е провалил, документът е тук. Какво…
— Същият човек е сега в Шанхай — рече Фен, наблюдавайки каква ще бъде реакцията на шефа. — Едва ли е тук на почивка.
Жлъчка се надигна в устата на Юй.
— Тук ли? Че как е възможно това? Ти си му позволил да те проследи чак до тук? Как е възможно да си такъв глупак?!
Гласът му се извиси в истерични нотки и той се усети, затова мигом затвори уста.
— Не ни е проследявал. Просто не би му било възможно. Изглежда, Мондрагон му е подал допълнителна информация или пък я е намерил у него след смъртта му. Това е единствената възможност да се е добрал до някаква следа в посока Шанхай.
Юй се опита отново да поеме ролята на шеф.
— А как е влязъл в страната?
— Ето това е въпросът, нали? Оказва се, че е известен микробиолог и лекар, още и военен. Полковник Джон Смит, учен изследовател от армейски институт, работи в областта на биомедицината. Онова, което не знаем за него, е къде точно работи още — тоест коя американска разузнавателна организация му плаща също. Ако изобщо е американска. Така или иначе той бе на среща с Мондрагон на плажа. Сетне е намерил начин да се покани в Китай.
— Да се покани ли казваш?
— В Тайван нашият известен учен доктор Лян Тяннин изразил подчертан интерес към срещи и обмен на опит с него. Смит обаче се отдръпнал. Сетне изведнъж взел ново решение и намекнал на Лян, че е готов незабавно да дойде в Шанхай и да изнесе лекция пред целия научен състав. А когато пристигнал, заявил, че е уморен, и поискал да остане в хотела да почине. Лян се изненадал, изразил някои съмнения. Естествено, информирал ДОБ, респективно Чжуннанхай. И оттам са наредили да го следят.
— Откъде знаеш всичко това?
— Ами нали затова ми плащате добре — да научавам разни неща.
Вярно бе това. Фен често му подаваше информация, каквато иначе не успяваше да си осигури посредством други канали. Затова бе и толкова нахакан и постоянно се налагаше да му се напомня кой е шефът тук.