— Плащам ти да си вършиш работата добре. И затова сега ми обясни защо този американец е още жив?
— Защото не е толкова лесен за убиване, при това го следят по нареждане от Чжуннанхай. И затова трябва да внимаваме.
Юй отново усети жлъчката в устата си.
— Хм, да, да, разбира се. Обаче трябва да бъде убит. И то бързо. Откри ли кой е дал декларацията на Мондрагон?
— Продал може би. Не още.
— Намери го. Сетне убий и него.
Фен се усмихна.
— Разбира се, шефе.
На слабата светлина в кабинета Смит забеляза, че човекът на прага премества очи върху все още отворената върху шкафа папка. Оттам погледът му се спря върху оголената врата на стенния сейф. С него леко се отмести и дулото на пистолета. Интересно, този тип не запита „Какво правите?“ или „Какво става тук?“. Попита само: „Кой сте вие?“ Значи знае или се досеща защо Смит е в офиса на Юй Юнфу, президент и директор. Изведнъж реши да се пробва.
— Вие трябва да сте Чжао Янцзъ. Вие сте дали на Ейвъри Мондрагон истинската декларация, нали?
Дулото на зигзауера заподскача.
— Откъде…?
— Мондрагон ми каза. Само че го убиха, преди да ми я предаде.
— Тогава къде е тя сега?
— У тях.
Чжао хвана пистолета с двете ръце, но не успя да овладее тремора.
— Истината ли говорите?
— Ами как? Зная за Мондрагон, зная и вашето име, тук съм, защото сега и аз я търся.
Чжао примига, безпомощно отпусна ръката с пистолета и седна на пода, а след малко хвана глава с двете ръце.
— Загубен съм… мъртъв съм…
Смит притича, грабна оставения на пода зигзауер и го напъха в колана, а беретата премести в джоба на якето. Чжао бе отпуснал глава, открил дебелия си врат, сякаш вече очаква палача да го обезглави.
— Могат ли да свържат изчезването на декларацията с вас? — попита Смит.
— Може би не днес, не и утре… ама онзи Фен е магьосник в тези неща. Сякаш има рентгенови очи — унило отвърна човекът на пода.
— Кой е Фен?
— Фен Дун. Шеф на сигурността.
Смит смръщи лице, замисли се.
— Как изглежда?
Чжао го описа. Не бе трудно: едър мъж, червенокос, посребрен, привидно хладно спокоен, зловещ в смъртоносните си действия.
— Виждал съм го — обади се Смит.
Сега вече разполагаше и с име.
— Започнете отначало. И кажете причините. Защо я откраднахте?
Чжао се стресна, изведнъж забравил страха, разгневен, но и възмутен:
— Защото Юй Юнфу е свиня! Затова! Свиня — алчна и мръсна! Подла, да, подла! Заради него дадох декларацията на Мондрагон, да! Почитаемият и благороден дядо на приятеля ми Бей Жуйтян основа „Летящият дракон“ още докато тук бяха и англичаните, и американците. Ние бяхме компания почтена, уважавана… бяхме… ние…
Смит изслуша гневния монолог, изяснявайки си случая: съвсем не бе събитие, рядко за новата Народна република. „Летящият дракон“ била сравнително малка, консервативна по дух и действия фирма, предимно транспортирала товари по Яндзъ и по крайбрежието — главно до остров Хайнан. Бей Жуйтян бил президент, докато не се появил Юй Юнфу и къде със силови похвати, къде с партийни връзки и белгийско финансиране завладял компанията в типичен мафиотски стил. Самоназначил се за президент и за директор и с помощта на белгийските си приятели разширил дейността в международен мащаб. И непрекъснато рискувал, движейки се по ръба на китайските закони и международното право.
Гласът на Чжао затрептя още по-емоционално:
— Приятелят ми Жуйтян бе унищожен по вина на Юй. Затова дадох декларацията на Мондрагон — да изобличи Юй Юнфу и той да си получи съответното наказание! Нека и той да потъне в калта, нека!
След малко обаче се досети за реалностите и отново се завайка:
— Но аз съм свършен, аз съм мъртвец…
— Как успяхте да я изнесете?
Чжао посочи сейфа.
— Беше в тайна папка ето там. Аз бях касиер и финансист на компанията, когато Юй проникна тук. Тогава се престорих, че го харесвам, и той ме задържа на работа, защото от мен по-опитен във фирмените дела няма. Един ден забрави папката на бюрото си, аз извадих документа, сетне я върнах. Той така и не се досети, че я е изваждал и забравил извън сейфа. Сега обаче ще си спомни…
И Чжао сякаш се смали.
— Добре. Къде според вас е декларацията сега — след като са му я върнали?