Вестта не се хареса на Ню.
— Какво е мнението на майор Пан по случая?
— Неговото наблюдение не е засичало полковник Смит да напуска хотела. Изобщо.
Ню знаеше, че генералът се забавлява от провала на подчинения майор и създаденото в резултат неудобно положение. Не бе редно да го прави, защото иначе уважаваше уменията на Пан, но пък се и дразнеше от всезнайството му. Обаче това сега съвсем не бе най-важното.
— Вероятно Смит е подозирал, че Лян се е усъмнил в нещо, и затова се е измъкнал незабелязано.
— Че то е повече от ясно — коментира генералът с явен сарказъм.
Ню потисна раздразнението си.
— Смит бил ли е в Шанхай досега?
— Нямаме информация да е бил.
— Китайски говори ли? Има ли тук приятели или някакви сътрудници?
— В досиетата му — и военното, и другото — няма данни по този въпрос.
— Тогава как се оправя? — запита Ню и сам си отговори: — Значи някой му помага.
Генералът вече се бе изкефил за сметка на Пан и началството и сега изведнъж стана сериозен.
— Естествено. И трябва да е китаец. Вътрешен човек, който говори английски или друг познат на Смит език. Да разполага с превозно средство, да е сръчен и находчив, да може да се оправя с лекота и в по-трудна обстановка. Особено сме озадачени, защото Смит ни е съвсем непознат като дейност и все пак разполага с помагач, респективно помагачи, в наша среда. Може да е дори и вербуван още преди години шпионин.
Ню неволно помисли за собствените си информатори. Без тях би бил сляп и глух, никога не би могъл да се оправи в сложната и византийска по същество атмосфера на китайската национална политика.
— Какъвто и да е случаят, сега вече трябва да задържим полковника и да го разпитаме. Нареди на майор Пан незабавно да действа в тази насока.
— Неговият отдел вече претърсва Шанхай.
— Намерят ли Смит, незабавно да ме уведомиш. Аз лично ще разговарям с него — нареди Ню намръщено и затвори, без да дочака отговор.
Край на удоволствието му в семейна среда, край и на интересната американска кинодрама.
Защо американците точно сега — в толкова деликатен момент — са изпратили свой агент тук и са му разрешили да действа, още повече когато самият той разбира, че е разкрит? Защо самите те ще рискуват подписването на договора?
Отпусна се на стола, облегна се и затвори очи. Използвайки техники на медитацията, освободи съзнанието си да се рее спокойно, безбрежно, самият той сякаш изпадна в безтегловно състояние. Това бе отдавнашно негово средство за максимална концентрация и продуктивност на ума и духа. Скоро се почувства лек, ефирен, без тяло, без ограничения на интелектуалните сили. Минаха минути. Час. Търпение бе нужно, Ню знаеше това прекрасно. И във внезапен полет на разума, в проблеснала като светкавица яснота той съзря отговора: това би могло да се случи, ако и в американското правителство има тайни сили или фракция, която се противопоставя на договора.
Глава девета
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Осезаемо напрежение тегнеше във въздуха в голямата конферентна зала до Овалния кабинет. Всичките места край дългата маса бяха заети, извънредно бяха поставени още столове покрай стените, където обичайно седят секретари, съветници и допълнителен помощен персонал в очакване на решенията, за да могат да консултират съответния шеф. Но това разширено заседание бе само подготвителен дискусионен форум, а темата бе повече от важна — отпускането на ежегодните мултимилиардни средства от бюджета за нови оръжия. Свикано бе по настояване на новия министър на отбраната Хенри Стантън, седнал отдясно на президента.
Среден на ръст, плешив и с неспокойни ръце, лесно избухлив, но и с харизма, Стантън излъчваше енергия и сила. Острите му черти бяха посмекчени с възрастта — бе вече на около 55 години, изглеждаше доброжелателен и на пресконференциите винаги сполучливо използваше това си оръжие. Сега обаче — далеч от медиите — бе повече от деловит и прям до грубост.
— Г-н президент, дами и господа — динамично редеше той думите си, — нека просто за миг да си представим нашите военни като алкохолици. Какво искам да кажа? Както всеки алкохолик, който иска да оцелее — така и нашата нация е длъжна да направи рязък поврат от миналото…