Единствената дама около масата бе бившият бригаден генерал Емили Пауъл-Хил, сегашна президентска съветничка по въпросите на националната сигурност. Тя се усмихваше, но седналите около нея военни командири мръщеха лица и свиваха устни. Алкохолици ли? Що за квалификация? Как се осмелява този…? Дори и президентът Кастила въпросително повдигна вежди.
Емили Пауъл-Хил се опита да успокои нараненото честолюбие на бившите си колеги.
— Господин министърът, разбира се, очаква от всички нас помощ, а и меродавна компетентна информация. Както от нас, така и от ресорните специалисти, а и от нашите съюзници.
— Г-н министърът — намеси се с още по-остър глас Стантън, — не очаква нищо. Той ви казва как стоят нещата. Живеем в абсолютно ново време, в абсолютно нов свят. И крайно време е да спрем да се подготвяме за миналогодишната война, образно казано!
— Заявленията и аналогиите на г-н министъра вероятно стоят добре във вестникарските заглавия, които той така много обича — язвително изръмжа адмирал Стивънс Броуз, шеф на Съвета на началник-щабовете, седнал точно срещу президента и Стантън. На бойното поле обаче кабинетните му мнения не струват и пукната пара.
Стоманеносивата коса на Броуз сякаш настръхна от възмущение, когато той изрече последните думи и предизвикателно издаде едра брадичка напред.
Министър Стантън тутакси отвърна:
— Не ми харесват намеците ви, адмирале…
— Намеци не съм правил — рязко отвърна Броуз. — Казах железен факт.
Погледите им се кръстосаха като обнажени мечове.
И все пак новият министър пръв сведе очи и надникна в бележките си на масата. Малцина бяха онези, способни да издържат на погледа на непоклатимия стар ветеран и едва ли това би се отдало на Стантън именно днес.
Но не се отказа така лесно. Вдигна очи от записките и заяви твърдо:
— Добре, щом предпочитате да подхвърляте антагонистични…
Сега Броуз се ухили и министърът се изчерви. Бивш ръководител на „Дженеръл Електрик“ и строител на бизнес империи, Стантън не бе свикнал да му противоречат. Но бързо се окопити и пускайки в ход стар тактически трик, рече ужким небрежно:
— Достатъчно е, че успях да ви привлека вниманието, адмирале. Именно това е важното, нали?
— Ами, успели сте, вятър и мъгла. Международната обстановка отдавна ви е изпреварила — избоботи адмиралът. — Тя очите ни ще извади, а вие…
— Господа, господа — умиротворително побърза да се намеси президентът, — дайте да оставим дрязгите. Не забравяйте, че тук, сред нас, има много лаици, хора, незапознати с армейската кухня, така да се изразя. Затова, Хенри, бъди така добър и поясни конкретно какво точно имаш предвид.
С апломба на свикнал да командва директорски бордове човек Стантън направи драматична пауза, огледа строго наредените около масата генерали и чиновници и започна:
— В течение на повече от половин век САЩ са се въоръжавали за кратка, изключително интензивна война в Европа или бившия СССР. Война, поддържана от големи, постоянни бази, разположени на стратегически разстояния. Мишените са били винаги в обсега на готови да излетят всеки миг от самолетоносачите изтребители и бомбардировачи, както, разбира се, и на гигантските ни, базирани в САЩ, машини. За предотвратяване на войната сме разчитали на тактиката на контрол и възпиране с масивни сили. Ето, това трябва радикално да променим. И то незабавно.
Адмирал Броуз кимна въздържано.
— Ако говорим за олекотяване и динамизиране на бойната машина като цялостен механизъм, аз съм съгласен. Оптимизиране и ускоряване на ответната реакция, светкавично разполагане на подразделения по всяко време и на всяко място, превъоръжаване с по-лека, по-малка, по-незабележима и по-лесно заменима бойна техника — с такива неща също съм съгласен. ВМС вече реализират концепцията си за т.нар. джобен изтребител на новите самолетоносачи, за силно маневрени ракетоносни съдове и подводници — способни да водят бой в плитчини и ограничени водни басейни.
До Броуз гордо изпъчен на стола седеше генералът от ВВС Брус Кели в безупречна униформа, със силно зачервено патрицианско лице и ясни, пресметливи очи. Враговете му го наричаха лишен от емоции робот, а поддръжниците — най-блестящия интелект сред военните.
— Струва ми се, че господин министърът няма предвид отказ от принципите на възпираща бойна мощ, нали? — попита той с любезен глас. — Защото ядрените ни оръжия с далечен и къс обсег на действие са критично важни в това отношение.