— Добре казано, генерале — с одобрение коментира Стантън.
— Ще се опитам да отговоря по същия начин. Никоя друга държава не изгражда военновъздушна мощ, равностойна на нашата. Ще попитате: какво правят другите страни? Създават сравнително евтини, мощни и точни ракетни системи. И още един проблем — голяма е опасността част от нашите ракетни системи да попаднат в ръцете на терористи. В същото време въпреки безспорно великолепните си характеристики F-22 си остава машина с неголям обсег на действие. По тази причина се нуждае от бази, близки до районите на конфликти. Затова, я сега ми кажете какво ще правим, когато противникът унищожи именно тези бази със своите ракети? Нашите нови, свръхмодерни изтребители стават безполезни!
— Аз ще се огранича да говоря само по въпросите на бойния флот — дрезгаво се обади Броуз. — Ние вече преосмисляме полезността на сегашните самолетоносачи и другите надводни съдове. В неголеми водни басейни или крайбрежни води те се превръщат в леки за поразяване мишени. И така или иначе, в конфликт във вътрешността на даден континент използваемостта на кораби и самолети с неголям обсег на действие става нулева…
В този миг неочаквано се намеси заместник-министърът за сухопътните сили Джаспър Кот, мъж елегантен, с изящни маниери, спокойно лице с гладки, опънати бузи. Както повечето други присъстващи на заседанието, и той бе човек уравновесен, непоклатим в критични ситуации.
— Аз ще говоря само по армейски въпроси и за артилерийската система „Протектор“. Присъединявам се към тезата на министър Стантън относно новия тип гъвкава, силна и бърза армия, както той си я представя. Ето един пример: ако в Косово се бе стигнало до сухопътни боеве, на нашите танкове щяха да са им нужни месеци да стигнат до локалните бойни полета. Седемдесеттонните „Ейбръмс“ биха срутили с тежестта си поне десет от общо 12-те моста между пристанището и вътрешността на страната. Ето защо вече обучаваме нов тип подразделения, условно наречени временни бригади. Те в най-скоро време ще разполагат с нов вид бронирани средства — значително по-малки по габарити от „Ейбръмс“, значително по-леки. При нужда ще можем да им ги доставяме и по въздуха.
— Значи „Протектор“ ще е излишна, нали така, г-н Кот? — подхвърли Стантън.
Със също така вежлив, почти неутрален глас Кот продължи:
— Всъщност „Протектор“ пак ще ни е нужна. Дори още повече. Както отбеляза и генерал Гереро, налице са сериозни политически противници — Китай, Русия, Сърбия, Индия, Пакистан, и да не забравяме — Иран и Ирак. Бомбардировачите ни с далечен обсег на действие са силно, но невинаги точно оръжие. Затова подчертавам, че артилерията си остава ключова при спечелването на важна битка. Държим на „Протектор“, защото тя си остава далеч по-добра от сегашната система „Паладин“. Превъзхожда я в капацитета си да задържа мощни противникови настъпления. И още нещо, достатъчно важно — безпроблемно можем да я придвижваме по въздуха.
— Може би да, но в олекотения си вариант — възрази Стантън, — когато тежи не повече от 42 тона. Само тогава можем да я прехвърляме в отдалечени райони. Вие свалихте значителна част от бронираните компоненти, нали така? Всеки тук се досеща, че ще ги монтирате отново при първа възможност. А тогава системата ще натежи така, че едва ли ще съумеете да я качите на товарен военен самолет.
— Напротив, остава си придвижваема по въздух — опълчи се Гереро.
— Съмнявам се, генерале. Разбирам ви, сухопътните сили предпочитат тежкото въоръжение. Не се съмнявам, че ще намерите начини да го запазите, когато станат ясни правителствените решения относно бюджетните лимити. Но ми се иска да ви напомня един важен исторически урок: през Втората световна война германците научиха много в същото отношение в Русия и Ардените. Лоши пътища, стари мостове, тесни тунели, неподходящ терен — ето тези фактори анулират всяко преимущество, което иначе ни дават тежките танкове и артилерийски установки. Да добавим и лошото време и какво? Човек сам си копае гроба…
— Има и друга страна на въпроса — отново така вежливо заяви Кот. — Лековъоръжените и иначе повратливи сили винаги ще губят срещу тежката бойна мощ. Това просто е необоримо като теза. Всъщност, г-н Стантън, вашите настоявания са неприемливи и в известен смисъл на думите рецепта за загуба.
Военните отново настръхнаха, разменени бяха тежки погледи, адмирал Броуз надигна глас:
— Мисля, че си изяснихме позициите. Обаче бюджетните средства за въоръжение са си ограничени, нали, Емили?