И двамата си играеха ролите нелошо, но не и за опитното око на Смит: бяха видимо незаинтересовани в онова, което продаваха, цялото им внимание бе върху лицата на минаващите и особено на влизащите в хотела. Нямаше смисъл да опитва другите входове — и на тях щеше да има същия вид наблюдение. Тези хора бяха добре организирани и опитни.
Един начин да се промъкне бе да им отклони вниманието в друга посока или някак си да ги отстрани оттам. Сам да рискува като примамка бе особено рисковано. Не бива. Те са си на собствена територия, а пък той не говори китайски. Замисли се, реши да се върне с уличното мнозинство обратно към Бунд. Вървеше и с очи търсеше обществен телефон. Намери будка и използвайки дадената му по-рано карта, набра номера на хотела и се представи.
Обади се дежурният администратор. Заговори на китайски, но щом чу гласа на Смит, незабавно превключи на английски.
— С какво можем да ви бъдем полезни, сър?
— Вижте, малко ми е неудобно, но имам проблем. По-рано днес ми се случи, знаете, неприятно спречкване с двама улични продавачи. И сега, когато се прибирам, забелязвам ги пак — те отново са тук — пред входа. Опасявам се, че мога да имам неприятности, хм, нали разбирате…
— О, няма да имате проблем, доктор Смит. Сега ще направя нужното. Моля да ми ги опишете!
— Единият е точно при въртящата се врата и продава фалшиви ролекси, другият пък — гореща супа с тестени топки или нещо подобно, не познавам китайската кухня добре, знаете…
— Това е напълно достатъчно, доктор Смит. Повече проблеми няма да имате, бъдете напълно спокоен.
— Благодаря ви много, вече се чувствам по-добре — рече Смит, затвори и бавно закрачи по обратния път.
Не минаха две минути и долетя полицейска кола с надута сирена. Тълпата бързо изтъня, когато двама полицаи в тъмносини панталони и светлосини ризи изскочиха на улицата със строги лица и палки в ръцете. Двамата продавачи обаче направиха грешка — почти не обърнаха внимание на новопристигналите ченгета, докато навсякъде по света появи ли се полиция, носителите на нерегламентирана стока тутакси изчезват. Това още повече ядоса полицаите, свикнали на респект от страна на обикновения китаец. Но вместо да ги приберат или разгонят, започна остър словесен сблъсък, защото онези извадиха някакви документи. След броени секунди от паркирания недалеч черен автомобил излязоха двама мъже в костюми и тръгнаха към спорещите. Събралите се любопитни бързо направиха път, безпогрешно разпознавайки хората от ДОБ. Единият заговори остро, авторитетно. Размахали ръце, полицаите заобясняваха нарушението на двамата продавачи, последните също завикаха в защита на своята кауза.
За късмет на Смит в същото време пристигна голям черен линкълн, а от него слязоха няколко европейци с три млади жени с високо разцепени по бедрата рокли. Усетил своя звезден миг, той умело се присъедини към групата и засмян до уши, успя да се вмъкне незабелязан в хотела. В същото време около спорещите се събираше все по-голяма тълпа.
Смит влезе в стаята, като в движение вадеше клетъчния телефон от джоба, но изведнъж се закова на място. Финият найлонов лист, „изпуснат“ нарочно върху килима, го нямаше. Прибра телефона, извади беретата и грижливо огледа стаята. Листът бе встрани от вратата, небрежно захвърлен встрани. Който и да бе влизал, бе стъпил върху него, без да разбира предназначението му, сетне вероятно просто го бе подритнал.
Върна се при вратата и свали надписа „Моля, не безпокойте“, за да огледа ключалката. Изглеждаше в напълно нормален вид. Влезе в стаята, заключи я и прегледа багажа — нишките си бяха по местата. Заключението: бе влизал някой с ключ, не бе загрял смисъла на найлоновия лист на прага, не се бе интересувал от съдържанието на куфарите. Видимо не бе от органите на сигурността и разузнаването, местен полицай или нощен крадец. По-скоро е бил хотелски персонал.
Смръщи лице. А надписът — съвсем явно окачен на облата дръжка отвън? Може би някой — не непременно от хотела — бе пожелал да провери дали си е бил в стаята? Вероятно доктор Лян.
Не биваше да рискува постоянно. Включи телевизора, увеличи звука достатъчно и влезе в банята, където пусна водата и от двата крана. Седна на тоалетната чиния и вече с този добавъчен шум набра Клайн.