Президентът кимна.
— Добре. Вярвам в преценките ти. Имаме още няколко дни на разположение, докато товарният кораб пристигне на мястото.
Поколеба се, направи гримаса и добави:
— Вече е време да взема решение какво ще правим в случай, че не открием декларацията. Не мога да допусна съдът да разтовари химикалите в Ирак. В края на краищата ще се наложи наши сили да се качват на борда, а това означава да се подготвя за поемане на отговорността за последствията.
— Означава ли това военен сблъсък с Китай?
— Сблъсъкът е съвсем реална — и доста тревожна — вероятност.
— Сами ли ще действаме, или ще се обърнем към съюзниците?
— Ако е необходимо. А помолим ли съюзниците за помощ, те ще поискат доказателства и документи. Пък ние такива нямаме, поне засега…
— Отлично ви разбирам. Ще направим всичко възможно да открием декларацията.
— Изобщо не искам да мисля за възможността Китай да избере пътя на предизвикателството и да предприеме крайни стъпки.
Кастила наведе глава, широкото му лице потъмня и сякаш се сбръчка.
— Само като си помисля, че така силно желаех президентския пост. Работих като луд, за да го получа, дадох всичко от себе си…
Наведе се към бюрото на Клайн и тихо запита:
— Кажи ми докъде стигнахте с онзи човек — Дейвид Тейър?
— Работим по местонахождението на полевия затвор. Засечем ли го, изпращам човек да провери достоверността на твърденията.
Президентът отново кимна.
— Опасявам се, че може да се провали подписването на договора за човешките права. А това не бива да става.
— Ако се стигне до такава ситуация, можем да изпратим група със специална мисия на място.
— За каква група ми говориш?
— За малка, специално обучена. Броят на хората и нужната им екипировка ще зависят от мястото и степента на охрана и сигурност на затвора.
— Е, добре, ще получиш всичко, от каквото имаш нужда.
Сега Клайн погледна стария си приятел право в очите:
— Да разбирам ли, сър, че ще разрешите подобна мисия?
— Засега нека да кажем, че съм готов да обсъдя всяка опция — рече Кастила и за миг затвори очи.
Лицето му отново се сбръчка и по него се изписа тежка мъка. Но цялото това изражение мина като движеща се сянка, Кастила разтърси глава и се изправи.
— Е, дръж ме в течение. По всяко време — ден, нощ, няма значение.
— Разбира се. Науча ли нещо…
— Добре, довиждане.
Отвори си вратата сам и тръгна, с приведени широки рамене, с тихо достойнство. Агентите от охраната мигом го обкръжиха като човешки щит. Групичката закрачи към следващата врата, оттам към колата.
Клайн стана и се заслуша. След десетина секунди моторът на линкълна тихо запърпори, а чакълът заскърца под тежката машина. Пристъпи към стената вдясно и замислено застана пред голям екран. В съзнанието му се въртяха десетки идеи и варианти. Докосна нужния бутон, екранът сякаш пламна, показа се голяма, много подробна карта на Китай. Сложи ръце на гърба, внимателно се загледа в нея.
Шанхай
В хотелската стая беретата оставаше насочена в стомашната област на новодошлия.
— Какъв Мондрагон? И за какъв възрастен става дума? — нетърпеливо попита Смит.
— Едва ли е време сега за такива шегички, полковник — отвърна мъжът и бързо смъкна бялото сако.
Под него се показа типичната бяла риза и свободни, торбести панталони.
— Изпратихме човек след Мондрагон, за да сме сигурни, че ще ви предаде информацията. Не помните ли остров Саолючу? И засадата? Там, където Мондрагон предаде Богу дух. А вие се измъкнахте и се върнахте обратно. През цялото време сме подир вас. Сега разбираме ли се?
Оръжието на Смит не помръдна.
— Защо ще ме търси Дирекция обществена безопасност?
— Ох, дявол го взел! Хайде, забравете тази пуста упоритост. Дейвид Тейър е може би най-красноречивото доказателство за пред световното обществено мнение какво се върши в Китай. А ДОБ е по петите ви по техни си причини, не наши.
— Вие ли бяхте в онзи ландроувър?
Ашгар Махмут въздъхна тежко, пресилено.
— Е, бил съм, не съм бил! Вземайте дрехите и се обличайте. Казвам ви пак, че време няма! Побързайте, защото хванат ли ни, и двамата ще ни увесят за топките, добре да го знаете!