Смит ускори крачки с наведени надолу очи, а служителят извади уоки-токи и бързо заговори в него. Почти бе стигнал стълбището, когато отзад отекна вик, първо на китайски, сетне и на английски:
— Ей, европеецо, да — ти, високия! Спри на място!
Силна ръка го тласна в гърба и познат глас изсъска:
— Хайде сега, беж да ни няма!
Смит побягна като елен, изкачи стълбището за секунди и излетя в тъмната улица. Махмут го застигна и викна в движение:
— След мен!
Отзад отекнаха още викове.
— Стой! Полковник Смит, спри или ще стреляме!
Този път вече безсъмнено бяха хората на ДОБ. Отнякъде блеснаха фарове, чу се рев на автомобилен двигател и отново отекна заповеден глас на английски:
— Спрете ги, бе, идиоти!
Смит и Махмут хукнаха като антилопи по южноафриканска степ. Никъде не се виждаше укритие, улицата бе открита, широка и права.
— Няма да успеем — извика Смит в един момент, когато бяха рамо до рамо.
— Няма и нужда — отвърна Махмут и рязко сви в тъмна странична уличка.
Профучаха покрай красива къща европейски тип от началото на XIX век. Не бяха ли в района на Френската концесия? Но фаровете пак блеснаха отзад, преследвачите с колата свиваха в същата уличка. Махмут отново смени посоката на 90 градуса — сега влязоха в друга тъмна и доста по-тясна алейка. Тичаха покрай допрени една до друга еднакви къщи, подредени като войници и подобни на вили с безкрайна ограда, чийто архитектурен стил видимо не отговаряше на постройките. И внезапно, преди фаровете на колата отзад да ги осветят за пореден път, Махмут отвори врата в нея и двамата се мушнаха бързо. Затвориха, поеха в дворното пространство между тухлените постройки, свиваха на няколко пъти по междинни алеи и се озоваха в подобно на лабиринт пространство. Навсякъде висеше пране, включително и по прозорците на дву- и триетажните къщи. По стените бяха опрени очукани велосипеди, под прозорците като туморни образувания стърчаха решетъчните тенекии на ръждиви климатици. Навсякъде вонеше на претопляна храна и стара мазнина.
— Онази врата единственият изход ли е? — запита Смит, когато за секунда спряха да починат на едно място.
— Хм, обичайно да — неясно отвърна Махмут. — Хайде след мен.
Тогава влезе в близката къща и махна с ръка на американеца да върви подир него. Минаха през поредица стаи, където на столове, възглавници или къси килимчета седяха мъже с цвят на кожата като Махмутовия, до един с малки бели или мрежести шапчици. Повечето спяха, останалите ги гледаха с любопитство, но без страх.
Махмут крачеше леко, максимално безшумно. След малко стигнаха до дупка с наръбени краища в стената. Водачът пропълзя в нея и викна през рамо:
— Хайде, полковник, не се мотайте.
— Къде отиваме? — поколеба се Смит, но го последва в прохода.
— На безопасно място.
Озоваха се в неголяма стая, обзаведена с легла, столове, масички и лампиони. Тук бяха сами.
— Някъде във Френската концесия сме, нали? — попита Смит.
Сърцето му все още тупаше бързо от усилията, целият бе облян в пот.
Лицето на Махмут бе също потно, силно зачервено.
— Това е лунтан — отвърна той и извади кърпа, за да се избърше.
— Какво каза?
— Лунтан — европейски тип тухлени домове близнаци — строени са в края на XVIII век на групи, допрени един до друг — както се подреждат фигурите на доминото. А понякога — нарочно — помещенията са строени лабиринтоподобно, без определена симетрия или ред. Отвън никога няма да кажете къде свършва едното и започва другото. Оградните стени около тях са типично китайски — приемат нужната форма около постройките и са градени по стария китайски дворен принцип: по много къщи в двор — напълно затворено, т.е. оградено пространство, понякога свързано със съседното и по съседното с „пътеки“.
— Искаш да кажеш проход като този, през който влязохме?
— Именно, поне в този случай. Навремето европейците разбрали, че губят пари, ако държат китайците извън териториите на своите концесии. Така се родила идеята за лунтана, а в началото го давали под наем само на богати китайци. Сетне, в течение на години наред, жителите на Шанхай постепенно се нанасяли в лунтани. В наше време поне 40 на сто от местните все още живеят в тях. А тукашните — в днешните рамки на Френската концесия — са може би най-добре запазените. В някои случаи в един двор се заселва голям род или преселници от едно и също село.
В същия миг Смит чу особен шум и се извърна. На мястото на назъбената дупка плавно се наместваше фрагмент с абсолютно същата форма.