— Досега се оправяше идеално и при най-тежките обстоятелства.
— Защото сме в Шанхай. Шанхай не е Китай, не е и Пекин. Тук западното е широко възприето, известно, така е от доста години насам. Местните не можеш ги учуди почти с нищо, но пълна с уйгури кола тутакси ще им привлече вниманието. Прибави човек от бялата раса в компанията и ела гледай как незабавно уведомяват полицията. Че дори и ДОБ.
— Е, предложи нещо тогава.
— Ще ви превърнем в уйгур.
— Прекалено съм висок. И очите ми са друг тип, хайде добави цвета на кожата и прочие.
— Уйгурът не е типичен азиатец, особено след като надрасне тийнейджърските години. Ние сме тюркска раса — възрази Махмут и внимателно се загледа в лицето на Смит. — Вярно, вие определено сте едър. Сигурно от здравословната американска храна. Кожата обаче можем да потъмним, ще добавим и бръчици, за целта ще трябва често-често да присвивате очи. Ще ви облечем в традиционните дрехи и като седнете сред неколцина от нашите и се посвиете, току-виж сте се смалили. Ще минете за наш, особено при по-бегъл оглед.
— Възможно е. Как ще се придвижим до крайбрежието? И в каква посока?
— Предпочитам в южна и не много надалеч.
— Ще трябва да предам координатите, за да ме приберат.
— Ясно. Но първо ще поговоря с нашите. Ще обсъдим броя на нужните за операцията хора, превозните средства, най-подходящия маршрут, най-безопасните за контакт места.
— Кога тръгваме?
— Тази вечер. Колкото по-рано, толкова по-добре. Докато органите на сигурността се суетят, очаквайки точни нареждания от големите шефове, и не смеят да действат самоинициативно.
— Аз съм готов още сега.
— О, не, няма да стане веднага. Първо нашите жени ще ви поразкрасят в уйгурски стил, а ние ще помислим за другите неща. Сега ме изчакайте, аз ще се върна скоро.
Смит остана сам и се заразхожда из неголямото помещение като звяр в клетка. Иначе тайната квартира не бе чак толкова малка — четири стаи с удобства за спане за десетима, разбира се, на сгъваеми легла и спални чували; баня, още два хладилника, четири микровълнови печки. Добре разположени, отлично запасени с храна и доста удобни. Мина през всичките помещения, движеше се тихо и се ослушваше постоянно. Високите гласове и трополенето на тежки обувки вече не се чуваха. Цареше тишина… пълна, повсеместна, извън и в самите лишени от прозорци помещения.
Тя обаче не му харесваше. Бяха се отказали от търсенето прекалено лесно и бързо. И защо? Или са получили нареждания да действат извънредно дискретно заради деликатната страна на присъствието му и евентуалните международни усложнения, или подозренията им не надхвърлят вероятността той наистина да е обикновен учен с по-ексцентрично поведение. И пак бе напълно възможно да са поставили засади около лунтаните и да чакат да се покаже. Или… просто всичко досега е било добре подготвен и разигран фарс — игричка с помощта на Ашгар и неговите уйгури, които работят за ДОБ. Защо, по принцип имаше и такава възможност. Махмут и без това задаваше доста особени въпроси от време на време.
И ако случаят е такъв, той просто е вече в капана и сега ще водят с него игра, за да научат максимално повече за намеренията и задачите му. Внезапно спря на място и се замисли дълбоко. След известно време стигна до заключението, че вероятно ще разиграват варианти с оказване на помощ, защото арестуването му би се превърнало в международен инцидент, особено ако не могат да докажат истинските му намерения. В същото време играят ли си на котка и мишка, той получава отсрочка във времето и сигурно ще му се отдадат различни възможности за контрадействия. Така или иначе поне ще има време да размисли още…
Глава дванайсета
Петък, 15 септември
Оперативното управление на ДОБ бе настояло временно да ползва помещения на районната полиция на „Ханкоу Лу“ 210 недалеч от Бунд. Затова сега майор Пан Айту седеше зад бюро в тясна стая там и през очилата с рогови рамки смръщено се взираше в купче документи. В досието на обикновения уличен престъпник пред него (за чиито действия по-късно днес щеше да свидетелствува пред съда) нямаше нищо необичайно или извънредно, на което да отдадем ядовития му вид. Просто такава бе истинската му същност и физиономия насаме със себе си. Иначе си слагаше маската с благодушната усмивка и още по-благия тих глас. Тя му беше за пред хората и вървеше в тон с консервативните костюми и папийонките, така по-лесно хипнотизираше поредната си жертва. И външният му вид на дребничък, възпълен и закръглен човечец бе също дълбоко измамен — под дрехите се криеше звяр със стоманени мускули, добре обучен, трениран, можещ.