— Така ли? Ковчежникът, а? Така, така, хм… Интересно, знаеш. И сега търсим Юй и жена му, а?
— Естествено.
— А баща й?
— Ли Аожун ще бъде разпитан утре сутринта.
Чу кимна и се замисли.
— Какво друго?
— В кола недалеч от летище Хунцяо и близо до дома на Юнфу се появи още един труп. Младеж, бил е преводач и шофьор, работел с туристи. Интересното е, че е следвал в САЩ доста време.
— Подхвърляш, че той може да е помагал на нашия полковник Смит?
— Различни служители от хотела разпознаха снимката му. Виждали са го във фоайето след пристигането на Смит. Хайде да обобщя: живеещ постоянно тук американец изчезва. На следващия ден пристига полковник Смит, убит е финансистът на корабна агенция, изчезват президентът на същата и съпругата му, и още един мъртвец, образован в САЩ шанхаец — преводач и шофьор, убит същата нощ и открит край дома на Юнфу.
— Имаш ли някаква теория?
— Само нещо като възможен сценарий — предпазливо отвърна майорът. — Мондрагон разкрива нещо около фирмата на Юй Юнфу — смята го достатъчно важно за американците. Смит пристига, за да чуе информацията на Мондрагон и да я предаде където трябва. Обаче нещо тук се издънва. Каквато и да е причината, преводачът е нает или определен за водач и помагач на Смит.
— Може и да си прав… ако е така, значи у нас има хора, които не желаят американците да получат информацията на Мондрагон. Е?
— Точно така — кимна майорът.
Генералът бръкна в джоба на типичния маоистки костюм, който носеше тази вечер, и извади дълга, тънка пура. Отхапа крайчеца, запали, пусна дебело кръгче дим.
— А полковникът получи ли си онова, за което е дошъл?
— Е, именно това не знаем.
— Значи трябва да го научим.
— Разбира се.
Чу пусна още няколко кръгчета, сега изглеждаше поуспокоен.
— Значи, ако го е получил, сега ще бърза да напусне страната.
— По всички възможни изходни пунктове съм поставил наши хора.
— Съмнявам се. То, крайбрежието, е безкрайно, нали, майоре?
— Той не е там.
— Значи тогава си знаеш работата — генералът пусна още дим, махна с ръка. — Ами ако не е получил информацията?
— Ще остане в Шанхай, докато я получи.
Чу отново се замисли.
— Тц, не мисля така… смятам, че също ще побърза да се чупи. Прикритието му тук е изгърмяло, ние знаем доста неща, той не може да не си дава сметка за този факт, както и за това, че повече работа тук не може да върши. Показа се достатъчно интелигентен сега тепърва да се опитва да използва обществен транспорт или международни линии. Значи ще се опита да си уреди индивидуално извеждане. И то някъде от крайбрежието. А на нас задачата ни е да го открием, да засечем и евентуалната агентура, която може да му помага тук — американска и всякаква друга, — и да го спрем при опита му да излезе от страната. С малко късмет ще засечем и външните помагачи.
Дръпна здраво от пурата и се усмихна доволно на собствения си анализ.
— Ами да, ще бъде много приятно, не мислиш ли, Пан? Оставям ти да свършиш тази работа.
Част от стената отново се отмести. Джон Смит стоеше отсреща с берета в ръка, скрита зад гърба. Пак бе облечен в черно — пуловер, дънки, меки маратонки с гъвкави гумени подметки, раницата на рамене.
От процепа излезе Ашгар Махмут, последваха го три жени със сериозни лица, типично облечени — леки панталони или джинси, блузи и жилетки. Едната носеше и блейзър, другата — вързоп дрехи, третата — чанта. Оказа се пълен гримьорски комплект с нужните пудри, бои и разни мазила. Бяха височки, стройни, с гъста и лъскава като смола черна коса. Едната бе по-висока от другите, с опънато, възслабо лице, сякаш изваяни от майстор скулптор скули и прибрана отзад коса. На брадичката имаше симпатична трапчинка, по устните й заигра усмивка, когато зърна американеца. Беше истинска красавица и си го знаеше, при това, изглежда, фактът я забавляваше.
След жените влязоха още двамина. Ашгар огледа Смит и коментира:
— Виждам, че отново сте в работни дрехи.
— Така е по-добре.
Високата хубавица заговори на отличен английски с подчертан американски акцент:
— Така ли е модно да се облича човек във Вашингтон днес?
Рече това и усмивката й стана още по-прелестна.
— Мода само за агенти на мисия — отвърна Смит, също широко усмихнат.
Единият от мъжете заговори на Ашгар. Смит се заслуша, езикът му заприлича на узбекски — беше го чувал в Афганистан, но може би се лъжеше.