— След около два часа се съмва…
Тя се извърна и отправи към американеца лека, добродушно насмешлива усмивчица.
— Ех и вие, полковник, не търпите скучното, а? Възбуда, вълнения, приключения — това търсите. Затова сте приели такава работа, затова сте и агент, нали? Апропо, щом като не сте от ЦРУ, откъде сте тогава?
Джон се изруга мислено за изпуснатите по-рано непредпазливи думи.
— Държавният департамент.
— Така ли? — тя го изгледа с критичен поглед, сякаш знае как изглеждат въпросните хора.
Пък може би наистина знаеше?
Мислите му прекъсна резкият глас на Ашгар.
— Внимание!
Джон тутакси зърна униформите. Напряко на пътя бе застанала полицейска кола. Бяха се натъкнали на импровизиран контролно-проверовъчен пункт.
— Токтуфан, хайде отзад! — нареди Махмут.
Мъжът сръчно се изплъзна, връщайки се на старото място във вече бавно лазещия по пътя ландроувър. Намираха се в извита като змия колона чакащи проверката пикапи, велосипеди и всякакви други стари возила. Придвижваха се бавно, полицаите отпред се прозяваха и безгрижно хвърляха по някой поглед върху подаваните им от минаващите документи. От време на време обаче се оживяваха, очите им ставаха бдителни, езикът — остър.
Иначе работа имаше — хората бяха доста, освен разрешителни, паспорти и лични карти трябваше да проверяват и стоката в каросерии, багажници, ремаркета, колички. По усмотрение, разбира се. Накрая дойде и редът на ландроувъра. Прозяващият се отдясно полицай внезапно се разсъни и каза нещо. Партньорът подскочи и завря лице в прозорчето. Сега и двамата се захилиха, поемайки подадените от двете страни от Ашгар и Алани документи. Десният се зазяпа в Алани, а тя му се усмихна изкусително, обещаващо. Флиртаджийски, помисли Смит отзад. Ченгето примига и зяпна още повече.
Американецът се присви, в опит да изглежда по-дребен, околните се притиснаха към него. Вторият полицай отляво освети лицата им с фенерче и каза нещо на китайски, Джон различи дума, фонетично близка до „уйгурци“.
Първият кимна и все така фиксиращ Алани, отвърна нещо. Върнаха документите, махнаха с ръце и преминаха на застаналите зад ландроувъра двойка велосипедисти.
Ашгар потегли, Смит с мъка потисна желанието да се извърне и погледне към полицаите. Наоколо се чуха дълбоки въздишки на облекчение. Тъмата отпред сякаш се разтвори, за да обгърне в обятията си автомобила, а хората в него се пораздвижиха и зашепнаха, обнадеждени.
Но Джон не бе спокоен и запита:
— Тези проверки типични ли са тук?
— По-често в града, не и в извънградски условия — отвърна Алани.
— Значи са били уведомени от ДОБ да търсят някого.
— Сигурно, но не и уйгури — обади се Ашгар.
— Естествено, че не, казали са им да очакват американец.
— Не разбирате ли? Засега това означава, че не знаят къде се намирате, с кого сте се свързали, какво се каните да правите. Защото досещаха ли се, щяха да завардят крайбрежието. Досега тук щеше да има тълпи полицаи, сигурно и военни.
— Няма начин да не заключат, че ще се опитам да се измъкна. Иначе защо са алармирали полицията толкова далеч от Шанхай? И как да завардят цялото крайбрежие?
— Така е, все още не знаем какво ни чака… но искам да съм оптимист.
Оптимизъм или не, на Смит цялата работа не му харесваше. Някой в ДОБ се е досетил, че вероятно ще повика външна помощ, затова са и тези крайбрежни проверки, а може би отпред ги чакат още такива? Може би са вдигнали по тревога бреговата охрана с катери и друга поддръжка, току-виж докарали и изтребители или разузнавателни самолети. И все пак патрулните катери не го безпокояха чак толкова много. Съвсем друго нещо обаче бяха реактивните самолети с ракети и модерни картечници.
В същия миг насоката на мислите му се промени, защото Токтуфан оживено заговори в скоропоговорка и размаха ръка, сочейки вляво. Надигна се от мястото си и през главите на съседите зърна силуета на тясна постройка на върха на невисок хълм с извит както на всички пагоди покрив. Околните оживено зашепнаха.
Ашгар ловко завъртя волана и насочи колата към океана. Роувърът затропа по камънаци и скали и заслиза към скрита за очи от пътя падинка. Влязоха в нея, Махмут прикри колата, доколкото това бе възможно, зад двойка върбови дървета и угаси двигателя. Внезапно настъпи дълбока, някак си застрашителна тишина, хората в джипа се умълчаха. Сетне се изнизаха навън един по един, разстъпвайки се, протягайки схванати крайници след дългото, неудобно пътуване. След малко наклякаха в полукръг около Ашгар и Токтуфан, прикрити от околни храсталаци и дръвчета.