Джон се замисли, усещаше накъде бие Клайн.
— Въпросните хора просто не желаят китайското правителство да разбере за декларацията, пък и за стоящия зад нея случай, още повече, че в цялата работа се е набъркал и американски агент. А в ДОБ знаеха, че съм там и че за моето присъствие си има причина, но така и не можаха да я разберат. Конците дърпа същата фигура, която е принудила Юй Юнфу да се самоубие, тя и не желае случаят да се разчува.
Помисли още и запита:
— Дали пък по върховете в Пекин не е започнала вътрешна борба за власт, а? Не знаеш ли нещо?
— Или за това става дума, или за сенчеста сделчица на някой от шанхайските баровци.
— В нов Китай това не е ли все едно и също?
Пухтенето отсреща спря, в тишината сякаш затрептя скрито напрежение. А Клайн каза:
— Според мен китайското правителство не знае какво пренася „Императрица майка“. Такъв трябва да е случаят!
— Хайде де! Възможно ли е това? Именно в Китай? Нали там всичко се съгласува с ръководството? Партиен контрол, комитети, съвместни решения и прочие, нали? Дявол ги взел, та те дори и в тоалетната не ходят поединично.
— Това е единственият логичен отговор, полковник. Някой си, определено достатъчно високо в йерархията, се опитва да внесе напрежение в отношенията между Китай и САЩ. Да, борба за власт е, само че в международен контекст.
Джон изруга тихичко.
— Китай има достатъчно тежки ядрени оръжия. Доста по-тежки, отколкото светът допуска.
Отново настъпи тишина, злокобна, напрегната.
— Джон, виж, създадената вече ситуация се оказва далеч по-сложна, отколкото очаквахме. И ако съм прав, значи президентът непременно трябва да получи доказателства за истинския товар на „Императрица майка“, преди да е взел решения какви точно действия да нареди. Сега ще уредя военновъздушните сили незабавно да те прехвърлят в Тайпе. Оттам ще хванеш още първия полет за Хонконг.
— С каква легенда?
— Проучихме компанията „Донк & Лапиер“ — представлява конгломерат с интереси в международните превози и електрониката. Работят и в областта на биотехнологиите, което ще ти свърши чудесна работа.
— Вече не мога да се явявам под собственото си име.
— Разбира се, че не можеш. Уредил съм да се представяш за един от колегите си от АИМИИБ. Майор Кенет Сен Жермен.
— Хм, с него си приличаме, но винаги могат да проверят и да разберат, че си е в института.
— Няма да стане. Той прие покана да посети Чили с едни алпинисти. Аз пък уредих допълнителните подробности.
Смит се усмихна.
— Вярно е, че Кен на такава покана не може да устои. Хубава работа си свършил. Тогава остава да наредиш на твоите хора да уредят среща, на мен или по-точно на Сен Жермен, с шефа на „Донк & Лапиер“ — да обсъдим работата на фирмата в областта на вирусите.
— Смятай, че е уредена.
— А не проверихте ли досието на онзи убиец — Фен Дун?
— Нямаме такова, все още го проучваме. Изглежда, досега не е бил достатъчно важен. Ти заминавай за Тайпе, аз тук ще докладвам на президента. Няма да се зарадва на новините.
— Имам още нещо за Дейвид Тейър.
— Какво?
Смит предаде получената от Махмут информация.
— Въпросният полеви затвор се намира недалеч от Дацзу, на около седемдесет мили североизточно от Чунцин. Очевидно става дума за по-ниско ниво на сигурност, поне според китайските разбирания.
— Добре. Ще поработя по информацията, в случай че се вземе решение да го изтеглим. Прости ограждения не могат ни спря, нито пък обикновени затворнически съоръжения и охрана. Ще помогне и фактът, че има някакви привилегии и само един съкилийник. Може пък да решим да измъкнем повечето политически затворници, така ще му създадем прикритие — на него и цялата мисия. Само че не ми харесва местонахождението на затвора — областта е гъсто населена. Не ми се нрави и фактът, че непрекъснато го местят. Представи си, че го преместят тъкмо когато се наканим да влезем?
— Според думите на Махмут той е в Дацзу вече доста време. Едва ли тепърва ще го местят отново.
Сега пак долови пухтенето на Клайновата лула. Фред напрегнато мислеше по въпроса.
— Е, добре, ще видим. Не е чак толкова лошо, защото затворът пък е недалеч от границите с Бирма и Индия.