— Е, не е чак толкова близо.
— Значи ще трябва да поработим малко повечко. Така или иначе ще свършим работата. Но ти се занимай с декларацията, полковник. Тя ми е адски нужна, и то бързо.
В Индийския океан
Капитан първи ранг Биенас влезе при радарните оператори. Спря зад втория по ред и впи очи в екрана.
— Колко пъти сменяват курса?
— Със сегашната промяна общо три пъти, сър — отвърна младежът и вдигна очи към него.
— Опишете операциите им.
— Първо се отклониха на 45 градуса в северна посока, сетне…
— За какво време? Колко път в мили?
— За час покриха около 20 мили.
— Добре, продължавайте.
— Сетне се върнаха в предишната си позиция и останаха на нея за близо час, тогава за около час отново свиха на север. И пак се върнаха на стария си курс.
— Значи съдът е там, откъдето започнахме?
— Тъй вярно, сър. Почти на същия курс.
— И ние променяхме съответно курса си, нали?
— Тъй вярно. Докладвал съм позициите ни всеки път.
— Окей, Били, добра работа.
— Благодаря, сър — ухили се операторът.
Биенас обаче не върна усмивката, а със загрижено лице напусна помещението и тръгна към капитанската каюта. Стигна вратата и почука.
— Влез.
Капитан Червенко бе зад бюрото, записваше нещо в дневника. Незабавно забеляза угриженото лице на помощника си.
— Какво се е случило, Франк?
— Мисля, че са ни усетили, сър — отвърна Биенас и преразказа разговора си в радарното отделение.
— И всеки път сме променяли курса?
— Опасявам се, че да, сър. Дежурен е бил Канфийлд. Пък той нали си е новак.
Червенко въздъхна и кимна.
— Е, по-добре да бе станало по-късно, но няма как. Така или иначе щяха да ни усетят. Интересно какъв им е радиотрафи…
В същия миг иззвъня вътрешният телефон.
— Радиоотделението докладва: долавяме значителен радиотрафик на китайски.
— Ха — възкликна Червенко, — тъкмо за това говорехме. Мичман Уао на мостика.
— Слушам, сър.
Капитанът натисна друго копче на интеркома, обадиха се от машинното.
— Главен механик, нужна ми е пълна мощ. До дупка.
Сетне се изправи и побутна Биенас към вратата.
— Хайде на мостика.
Там завариха Уао, който незабавно докладва:
— Разбрали са, че сме по петите им, сър, и панически потърсиха връзка с Пекин и Хонконг.
— Панически? — тихо попита Червенко.
— Тъй вярно, сър. Странно наистина. Знаят кои сме. Искам да кажа, разпознали са, че сме боен съд на САЩ. Фрегата на ВМС.
— Значи на борда имат военен радар — усмихна се накриво Биенас.
Капитанът кимна смръщено и незабавно отправи бинокъл към хоризонта.
— Нареди на механика да даде всичко от себе си. Вече няма какво да се крием. Нека видят пък ние какво носим на борда.
Денят бе ясен, слънчев, морето сравнително кротко, видимостта почти отлична. Фрегатата бързо увеличи скорост, набра около 28 възела и намали чак когато китайският кораб се показа.
Капитан Биенас също насочи бинокъла си.
— Същото ли виждаш, Франк? — пошегува се Червенко.
Биенас кимна. На палубата на „Императрица майка“ се бяха струпали множество членове на екипажа, сочеха с ръце към морето и оживено ръкомахаха. На пристройката над тях се появи офицер и видимо закрещя нещо, но напълно безрезултатно.
— Онези юнаци се поразтревожиха — рече Биенас.
— Именно — потвърди капитанът. — Никой не им е казал, че продължаваме да ги следваме и сега са изненадани. Но така или иначе някой е очаквал да се появим… ние или някой като нас.
— Иначе защо им е такъв радар и специални оператори.
— Точно така. Франк, поеми мостика. И ги дръж под око. Изкъсо. То рибата вече е хваната, значи можем да подготвяме тигана.
— Какво смятате, че ще направят китайците, сър?
Червенко вече слизаше по стълбата с намерение да се свърже с адмирал Броуз и да докладва. Извърна се и сви рамене:
— Не съм сигурен. Но смятам, че доста хора във Вашингтон ще си зададат същия въпрос много скоро.
Глава петнайсета
Четвъртък, 14 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Президентът Кастила седеше на кресло в спалнята в Белия дом и се опитваше да чете. Всъщност се безпокоеше относно евентуалното подписване на договора за човешките права с Китай. Мислеше и за други неща. За бащата, когото никога не бе опознал, за големите му страдания. Липсваше му и първата дама, ама много.