С четенето определено не вървеше, беше разсеян, текстът му бягаше. Остави книгата и потри уморени очи. Най-много му липсваше покерът на две ръце с Каси, оспорвана игра, дългогодишен навик. Играеха всяка вечер, когато по една или друга причина някой от двамата не можеше да заспи. Обичайно печелеше Каси — 8 от 10. Сега бе на официално посещение в Централна Америка, придружена от голяма група журналисти, вършеше добра работа за националните каузи. Той обаче би предпочел тази вечер тя да си е тук. При него.
По едно време се замисли. Какъв ли ще стане животът им, когато свърши мандатът му? В този миг Джереми почука на вратата.
— Какво има? — сопна се президентът, без да се усеща, че тонът му е доста рязък.
— Г-н Клайн на посещение, сър — бе отговорът.
Кастила се сепна и побърза да каже:
— О, въведи го, Джереми, съжалявам, тъкмо мислех за госпожата.
— И ние също, г-н президент — усмихна се любезно личният сътрудник.
Не заигра ли лека усмивчица по лицето му, когато излизаше? Много важно. Той, Джереми, ако не знае какво правят през вечер президентът и президентшата, кой друг? И Кастила се усмихна също, само че побърза да скрие усмивката си зад строга гримаса.
Джереми затвори вратата след госта, който пристъпи на пръсти. Президентът неволно си представи, че Клайн се движи към него като загадъчна, лека мъгла — непроницаем, мълчалив. Както винаги между впрочем. Имаше един цитат от Карл Сандбърг… как точно го бе написал? О, да: „… мъглата се стеле, лази безшумно, като на меки котешки лапички стъпва…“. О, Боже! Много му бяха едри крачищата на Фред като за котешки лапки, ама, хайде сега, да не става дребнав.
— Заповядай, Фред, настанявай се.
Клайн седна на крайчеца на едно от креслата. Безпомощно отпусна ръце, сякаш не знае какво да каже.
— Изплювай камъчето, Фред — избоботи Кастила, — преди да съм донесъл пиенето. И отпусни душата, какво толкова?
Новодошлият се огледа безпомощно, извади от джоба лулата и благодарно я захапа, сетне придоби самочувствие и заяви:
— Благодаря, г-н президент.
— Надявам се да си във форма — изръмжа президентът, — хайде, давай лошите новини, не се туткай.
— Не съм убеден дали са лоши или добри, сър — поколеба се Клайн. — Зависи от това как ще се развият събитията с „Императрица майка“.
— За Бога, Фред, от това хич не ми става по-леко.
Клайн побърза да преразкаже основното от доклада на Смит предната вечер, като пропусна някои подробности.
— Почти сме сигурни, че оригиналната декларация е вече унищожена. Моите хора в Ирак не стигнаха до нищо определено. Полковник Смит е на път за Хонконг, където има известна надежда да открием евентуално трето, изпратено на фирмата „Донк & Лапиер“, копие.
Президентът поклати глава.
— Понякога си мисля, че човек не е бивало да създава толкова много транснационални корпорации и холдинги. Щеше да си е по-добре и без тях.
— Е, да, такова е и известното становище на повечето правителства — потвърди Клайн.
— Какво докладват другите ни агенти в Китай?
— Засега нищо. Просто не разполагат с никаква информация относно „Императрица майка“, било от правителствени или висши партийни източници. Темата не е била споменавана никъде.
Кастила разтри чело, присви очи.
— Това звучи доста странно, а, Фред? В Пекин обичайно гъмжи от слухове и спекулации.
— С полковник Смит стигнахме до заключението, че е много вероятно висшите кръгове в Пекин да не знаят нищо за контрабандната пратка, сър.
Кастила повдигна вежди.
— Какво искаш да кажеш… че става дума за индивидуална игра, така ли? Нещо много привлекателно от бизнес гледна точка?
— Вероятно, но с последвали усложнения. Допускаме да е замесен висш пекински функционер. Дори може би лично някой от членовете на Политбюро или техния Постоянен комитет.
Президентът се замисли.
— Корупция, хм? В стила на вече познати афери на най-високо равнище, така ли?
— Много възможно, сър. В същото време може би си имаме работа с борба за власт в рамките на Политбюро. Което пък…
— Което пък не означава, че това е най-добрата ситуация за нас.
— Не, сър. Прав сте.
Президентът потъна в размисъл. Замисли се и Клайн, присви очи, разсеяно заигра с лулата. По едно време извади кесията с ароматния тютюн, сетне се усети какво прави и бързо я прибра в джоба.