След минута Кастила се изправи и неспокойно закрачи из спалнята. Чехлите му меко зашляпаха по килима.
— Съмнявам се да има някакво значение дали Пекин знае за кораба или не. И в двата случая ръководството им ще реагира еднакво. Ще защити правата на китайските кораби да плават навсякъде по цял свят с всякакъв товар. Независимо дали в нашия случай го одобряват. И сега имаме само един начин да предотвратим доставката му в Ирак — без усложнения, конфронтация и евентуални последствия.
— Зная, сър. Нужна ни е декларацията, за да докажем на света — а и на Китай, — че не блъфираме. Но ако Пекин не е замесен и не знае истината за товара на кораба, тогава можем да очакваме сътрудничество и помощ от китайското ръководство — веднъж щом му покажем доказателствата. То просто няма да има причини да покрива скандала. Всъщност смятам, че неговите функционери ще се опитат да демонстрират отговорно отношение към международните закони, мира. Както би постъпил всеки друг на тяхно място. Е, най-малкото можем да се надяваме, че реакцията им ще бъде точно такава.
Помълча и изведнъж добави:
— Не зная дали сега е подходящо време да ви докладвам и за Дейвид Тейър.
Президентът се спря рязко на място и загледа Клайн право в очите.
— Предполагам, че да. Какво ново си научил?
— Един от информаторите на китайската агентура е донесъл, че полевият затвор не е чак толкова строго охраняван. Възможно е да въведем наш човек вътре, да направи контакт, да разучи състоянието на Тейър и какво точно иска този човек.
— Добре — съгласи се президентът, заслушан внимателно.
Вече не крачеше нервно из помещението, но Клайн долови някакво колебание.
— Готов ли сте да обмислите специална операция за извеждане на Тейър от затвора и Китай, сър?
— Както каза и ти, Фред, ако Пекин не е реално въвлечен в изпращането на пратката за Ирак, тамошните ръководители може би ще са склонни да сътрудничат, особено след като им предоставим неопровержими доказателства. В същото време обаче няма начин да не ги вбеси една тайна спасителна операция от наша страна, чийто резултат неизменно ще ги злепостави пред световното обществено мнение.
Клайн трябваше да се съгласи с тази логика.
— Вярно, сър.
— Затова не мога да си позволя да рискувам сигурността на нацията или договора, нали разбираш?
— Може би няма да ви се налага — настоя Клайн. — Ще изпратим неправителствени, невоенни сили. Само доброволци. Частни лица. С условие — разкрият ли ги — да се откажат от операцията. По този начин вие винаги ще имате изход и възможност да опровергаете евентуалните обвинения. Не сте знаели за операцията и край.
— Откъде ще намериш нужните доброволци без съответното обучение?
— О, ще ви осигуря колкото кажете.
Кастила тежко се отпусна в креслото. Прехвърли крак връз крак, потри брадичка.
— Хм, не зная… историята никога не е била благосклонна към неофициални, та наречи ги и частни, навлизания на чужда територия.
— Е, риск има, сър, да. Признавам това. Обаче е много по-малък, отколкото при официално санкционирана операция.
Изглежда, Кастила бе склонен да приеме тези аргументи. Но отново се замисли и след малко рече на глас:
— Значи казваш, че първата ти стъпка ще бъде да изпратиш някого в Китай да установи контакт с Тейър? Нека тогава уточни със сигурност дали човекът настоява да бъде изведен спешно, или е готов да изчака подписването на договора.
— Точно така, сър, ще бъде изпълнено. Той ще разучи още и военната обстановка около обекта, терена, местността… всички подробности, които ще бъдат нужни като информация в случай, че решите да дадете ход на операцията.
— Дадено. Действай. Обаче не предприемай нищо конкретно, преди отново да сме разговаряли.
— Това се подразбира, сър.
— Добре.
Президентът разкърши рамене, сега изглеждаше тъжен.
— Виж, Фред, този човек може би отдавна е загубил надежда, че някога ще успее да се прибере у дома. Да види родината отново. Ще се чувствам много добре, ако успеем да го върнем. Представи си, че съумеем да му осигурим няколко години пълно спокойствие, мир и щастие тук, в отечеството.
Очите му се зареяха някъде в небитието.
— Знаеш колко много означава за мен да видя истинския си баща, Фред…