— Зная, Сам — протегна приятелска ръка Клайн, накрая изоставил формалностите на службата.
Спогледаха се и мислено се върнаха в младостта.
Кастила въздъхна, отново потри очи.
Клайн се изправи и тихичко излезе от президентската спалня.
Петък, 15 септември
Хонконг
Азиатският център на „Донк & Лапиер“ заема три етажа на новопостроена 42-етажна сграда в сърцето на Сентръл — главния бизнес район на Хонконг. Другите две значими финансови средища са Адмирълти и Ванчай. Разположен на изток от Сентръл, последният е бившата мека на платената любов е червените фенери, но сега е третият по значение икономически център на територията. Повечето днешни небостъргачи се намират в Адмирълти и Сентръл, а на запад от втория кипи усилено строителство с подчертано икономически характер. Откъм тясната страна на пристанище Виктория и на главната земя се простира още един динамичен район със стопанско и човешкоресурсово значение — Каулон.
Точно по обед в петък в „Донк & Лапиер“ позвъня един много специален телефон. Повикването не мина през фирмената телефонна централа, както си му е редът, а бе насочено към офиса на някой си Клод Маришал, фирмен служител. Обаче не позвъня апаратът на бюрото му, не и другият — предназначен за много важни клиенти и поставен на специална масичка пред прозореца, — а един трети, обикновен и видимо предназначен за вътрешнофирмена употреба, защото нямаше нито шайба, нито клавиши. Бе поставен върху канцеларски шкаф с три отделения току зад бюрото на г-н Маришал.
Силно изненадан, въпросният господин почти изпусна писалката, изруга, когато мастилото изцапа важен документ, и се завъртя на стола, за да вдигне слушалката.
— Да? С какво мога да ви помогна?
— Например да ме свържете с г-н Жан Донк.
Маришал за малко не изтърва слушалката.
— Какво? О, да разбира се, сър, един момент.
Въздъхна дълбоко, за да успокои лудо биещото си сърце, и се досети да добави:
— Изчакайте за секунда, сър. Сега ще го повикам.
Остави слушалката върху шкафа и понечи да стане, сетне я взе отново, вече почти овладян:
— Само че това може да отнеме няколко минути, затова, моля ви, не затваряйте, нали?
— Ще изчакам колкото мога — заяви гласът отсреща.
От своя телефон Маришал прехвърли линията на изчакване и лудешки набра друг вътрешен телефон.
— Сър, току-що го потърсиха по специалната частна линия!
— Кого? Него ли?
— Да, сър!
— Да не е Юй Юнфу или г-н Макдърмид?
— Със сигурност не.
— Внимавай да не затвори! Задръж го на всяка цена!
— Ще се опитам… — обеща Маришал и превключи линията отново.
— Съжалявам, сър. Имаме известни затруднения, в момента г-н Донк отсъства от офиса, опитваме се да се свържем с него… възможно ли е да ви помогна аз? — говореше той с учтив глас, в който трептеше искрено усърдие и желание за помощ. — Може би ако ми обясните по каква работа го търсите…
— Благодаря, но няма нужда.
В офиса влезе мъж, вървеше на пръсти, поставил показалеца на устните си, с въпросително повдигнати вежди. Маришал закима енергично, напрягайки ум как да задържи човека на телефона за по-дълго време.
— Много е възможно г-н Донк да е излязъл за обяд… извън сградата, да. Ако ми оставите своя телефон и име, ако обичате и съобщение, непременно ще му предам в секундата когато се върне. Да. Убеден съм, че незабавно ще ви се обади. При това, моля ви, зная, че ужасно се дразни, когато изпусне важен делови разговор… ало? Ало, ало? Ало, сър?!
— Какво става?
Маришал бавно постави слушалката върху апарата и обясни.
— Затвори. Мисля, че се досети, г-н Кройф.
Човекът на име Шарл-Мари Кройф кимна, вдигна телефона от бюрото на Маришал и попита:
— Ти не включи ли търсача?
— Разбира се, че го включих, само че се обаждаше от обществен уличен телефон в Каулон.
— Дай номера и мястото — нареди човекът и бързо си ги записа.
Каулон
Грешка направих! Така си рече Джон Смит, след като върна слушалката на вилката. Точно така, грешка. Или номерът е бил специален и нерегистриран в указателите, или човекът просто не съществува. Или и двете. Разбира се. Сега онези отсреща бяха предупредени, че някакъв си тип — говорещ американски английски — им души във вратовете, знае онзи номер. Единствената неизвестна величина бе дали са успели да проследят откъде се обажда. А този въпрос има само един добър отговор: той лично трябва да приеме, че са го проследили.