Президентът незабавно усети двусмисленото послание и хвърли кос поглед към Аурей. Шефът на екипа се усмихваше по абсолютно същия начин и президентът мигом разбра: опитният помощник е вече в играта.
— Много любезно от ваша страна, г-н президент, да ме приемете така спешно — започна Вантао на английски с кантонийския си акцент, макар че Кастила знаеше: посланикът говори перфектен английски, учил го е в Оксфорд.
Всъщност бе възпитаник на Ъксбридж — Оксфорд и Кеймбридж — защото и в другия бе учил, още в черковен колеж и в Лондонския университет.
— Досещате се за целта на внезапното ми посещение, г-н президент, уверен съм, нали? — продължи Вантао и въпреки иначе позитивните начални сигнали не протегна ръка да се здрависа.
Кастила кимна, посочи с ръка помощника си:
— Мисля, че познавате Чарлс Аурей, шеф на моя екип, нали, г-н посланик?
— О, да, имал съм многократното удоволствие да разговарям с него — отвърна китаецът и сега в тона му се появи лека острота — поради бързата смяна на темата.
— Е, хайде да поседнем, да поговорим — сърдечно предложи президентът.
Поведе госта си към удобното кожено кресло срещу бюрото, изчака го да се настани, сетне се върна и седна зад него. Аурей се настани на обикновен стол до стената отляво на бюрото. Креслото бе доста голямо, меко — краката на Ю Вантао едвам допираха пода. Беше правено да сядат едри мъже, американска порода, расли в Ню Мексико например, именно затова и Кастила го бе настанил там.
Прикривайки усмивка, президентът се облегна и заговори с любезен глас:
— Всъщност нямам си дори и представа точно по какъв повод сте тук, посланик Ю. Защо не ме осветлите, така да се каже?
Очите на китаеца се присвиха и той мина направо на темата:
— Един от нашите търговски кораби в открито море съобщава, че подире му неотклонно върви американска фрегата на име „Джон Кроу“. Типично проследяване.
— Капитанът на вашия кораб убеден ли е, г-н посланик, че фрегатата просто не следва същия или сходен курс? — с невинен глас запита Аурей.
Очите на Ю се вледениха и се впиха в лицето на президентския сътрудник.
— Тъй като вашият боен съд е далеч по-бърз от простия товарен кораб, но е запазил сегашния си курс в продължение на много часове, единственото заключение може да бъде, че той го следи.
— Не бих казал, че това е единственото заключение — равно каза президентът. — Мога ли да попитам къде се намира този ваш кораб?
— В Индийския океан — китаецът погледна часовника. — Или вече може би в Арабско море.
— О, така ли. А за къде пътува?
— С цялото си уважение, г-н президент… това едва ли има някакво значение в случая. Корабът е в открити международни води и като собственост на всяка суверенна държава в света има право на свободно пътуване към всяко пристанище по свой избор.
— Е, хайде сега, г-н посланик. И двамата знаем, че това са общи приказки. Всяка нация си защитава интересите. И вашата. И моята.
— Добре тогава, сър, какъв и чий интерес защитават САЩ, като обезпокояват невъоръжен търговски съд в международни води? Моля да ми отговорите.
— Именно това се опитвам да ви кажа, г-н посланик. Тъй като не разполагам с конкретни сведения за тази фрегата, не зная и подробностите, нито дори и това, че вашият съд бил някъде в близост с нея. Но предполагам, че ако сведенията ви са точни, ситуацията е в резултат на някоя добре известна рутинна операция на нашите ВМС.
— Значи Америка рутинно преследва китайските кораби?
Президентът избухна.
— Това са глупости и вие отлично го знаете. Ще изясня причината за случая — за това предполагаемо проследяване, както твърдите вие, каквато и да е тя. Това ли е всичко, г-н посланик?
Ю Вантао дори не мигна, само се изправи.
— Да, г-н президент. С изключение на следното, по поръчение на моето правителство ви информирам: ние ще защитим правата си на свободно пътуване винаги и навсякъде в международни води. Включително и в случаи на вмешателство или нападение от страна на САЩ.
Президентът също стана.
— Предайте на вашето правителство, че ако товарният ви кораб нарушава международни закони, статути или общоприети ограничения, ние си запазваме правото да се намесим или да предотвратим въпросното нарушение.
— Ще предам позицията ви на нашето правителство — Ю кимна с глава на Кастила, сетне и на Аурей, извърна се елегантно и излезе от Овалния кабинет.