— Ще ми отпуснеш ли още един ден? — попитах. — Можеш ли да останеш и утре?
— Няма начин — твърдо отказа Мънро. — И без това ще ми сритат задника за еднодневното закъснение. Дори не ми се мисли какво ще се случи, ако закъснея повече.
— Шубелия — рекох.
— Съжалявам, мой човек — засмя се той. — Ако не приключиш днес, от утре разчитай само на себе си.
76
Преди визитата на сенатор Карлтън Райли градът беше странно утихнал. Сякаш някой отново беше ударил кепенците на Келам. Съмнявах се, че отпуските са официално отменени, но рейнджърите са добросъвестни бойци, а началникът на базата положително им бе дал да разберат, че очаква от тях 100 процента участие в предстоящия панаир. Излязох от ресторанта и установих, че главната улица отново е потънала в обичайната си апатия. Временно придобитият ми бюик беше единственото превозно средство, паркирано наблизо. Изглеждаше самотен и изоставен. Отключих го, запалих двигателя и подкарах към хотела. Спрях отпред, качих се горе да си прибера четката за зъби, след което слязох на рецепцията да си платя сметката. После отново седнах зад волана и започнах един експеримент.
Стартирах от празното място между ресторанта и участъка. От там карах двеста метра в южна посока, към завоя на главната улица. Изминах ги бързо, но не безразсъдно бързо. Направих ляв завой по уличката от детството на Деверо и се насочих към старата й къща — четвъртата вдясно. Спрях пред нея и засякох времето. Точно четирийсет и пет секунди.
Прекосих локвата със засъхнала кал и поех по тревясалата алея към задния двор. Покрай порутената къща и избуялите храсталаци. Там направих маневра и приближих колата на заден ход към магарето за дране на дивеч. Натиснах бутона за отваряне на багажника и излязох навън.
Общият разход на време беше една минута и петнайсет секунди.
Дърветата ме ограждаха отвсякъде. Отляво, отдясно, отгоре. Дори денем мястото изглеждаше достатъчно уединено. Започнах симулацията. Срязах въображаемото въже, стегнало китките на въображаемия труп, после повторих операцията и на другото, около глезените. След това вдигнах трупа и го пренесох до отворения багажник. След кратка пауза започнах отново. Направих го общо четири пъти, обръщайки внимание на въображаемите въжета, колани или шалове. После се шмугнах под навеса, вдигнах въображаемата кофа с кръв и я положих в багажника редом с трупа. Захлопнах капака и се върнах зад кормилото.
Общ разход на време: три минути и десет секунди.
Запалих двигателя, включих на скорост и поех обратно по тревясалата алея. От там излязох на черния път и се насочих към главната улица. Изминах същите двеста метра, но в обратна посока. Спрях в самото начало на алеята между железарията и аптеката.
Общ разход на време: четири минути и двайсет и пет секунди.
Плюс една минута за разплискване на кръвта по земята.
Плюс още една минута за полагане на трупа на Джанис Чапман върху нея.
Плюс петнайсет секунди да се върна обратно.
Общ разход на време: шест минути и четирийсет секунди.
Едно седемминутно отсъствие може би беше достатъчно продължително, за да направи впечатление на някого от компанията. А може би не.
Върнах хронометъра в главата си обратно на четири минути и двайсет и пет секунди, след което поех на север, а след това на изток, към железопътния прелез. Спрях колата точно на възвишението. Новият общ разход на време беше четири минути и петдесет и пет секунди. Плюс една минута за пренасянето на Розмари Макклачи в канавката, плюс трийсет секунди за връщане обратно в колата, плюс двайсет секунди за обратния път до старта.
Общ разход на време: шест минути и четирийсет и пет секунди.
Малко по-дълъг, но в рамките на допустимото.
Не отидох до купчината чакъл, на която е била изхвърлена Шона Линдзи. Нямаше смисъл, защото тази дестинация попадаше в категорията на кратките екскурзии. Поне двайсет минути. Нищо общо с правилото за максимална бързина. Следователно операцията бе проведена при други обстоятелства. Без компания, без социални ситуации. Достатъчно време за промъкване по тъмните черни пътища, оградени с плитки канавки. Завой надясно, после наляво. Свършена чисто работа. Безшумно и без свидетели. Отново по обратния път. Все така бавно и предпазливо.
Интересното около лобното място на Шона Линдзи беше колата, с която са я докарали. Що за кола би могла да прекоси квартала неведнъж, а цели два пъти, без да привлече вниманието на никого? Що за кола би могла да се появи там в късните часове на нощта?