Останах за известно време в колата, после я паркирах пред ресторанта и влязох да си купя нов фишек с монети от четвърт долар. Реших да потърся най-напред Нили и я хванах веднага.
— Малко закъсня за работа, а?
— Тук съм от половин час — отвърна тя.
— Съжалявам за автобуса — казах аз.
— Нищо му нямаше.
Общественият транспорт беше кошмар за тази жена. Заради нежеланите контакти с други хора.
— Обади ли ти се Стан Лаури?
— О, да. Вече проследих името, което си му дал.
— За половин час? — учудих се аз.
— Беше лесно за съжаление. Пол Евърс е починал преди година.
— От какво?
— Нищо драматично. Катастрофа с хеликоптер в околностите на базата Лежун. Вестниците са писали за нея. Един „Сий Хоук“ чупи витло и пада. Загиват пилотът и трима пътници, един от които е Евърс.
— Ясно — отвърнах. — Минаваме на план Б. Искам да провериш още едно име: Алис Баутън. — Продиктувах го буква по буква и добавих: — От пет години насам е цивилна. Уволнили са я дисциплинарно от Корпуса. Най-добре е да се обадиш на Стан, който се ориентира доста по-добре от теб в тези неща.
— Превъзхожда ме единствено с приятел в банката, какъвто аз нямам — възрази Нили.
— Именно затова му се обади. Корпорациите знаят за цивилните доста повече от нас.
— Защо правим всичко това?
— Проверявам една версия.
— Не, по-скоро търсиш сламката, за която да се заловиш. Точно това правиш.
— Мислиш ли?
— Елизабет Деверо е виновна, Ричър.
— Чела си папката?
— Само копието й.
— Значи разбираш, че всичко е на кантар и трябва да се хвърля ези-тура.
— В смисъл?
— В смисъл че може да е виновна, но може и да не е. Все още не знаем кое от двете.
— Знаем, Ричър.
— Но не сме сигурни.
— Слава богу, че нямаш собствена кола.
Затворих й телефона, но той иззвъня още преди да му обърна гръб. Така получих първата добра новина за деня.
77
Беше Мънро, който ме информира, че е пил кафе. Или по-точно, говорил със стюарда, който му сервирал кафето. Темата на разговора била предстоящият празник в базата. Мънро научил, че стюардите ще бъдат много заети до времето след вечеря, но не и след това. Офицерският бар щял да остане затворен, защото при последното си посещение сенаторът поканил всички в града, в бар „Бренънс“. Сторило му се по-автентично и старецът без съмнение имал намерение да го повтори.
— Това е добре — рекох. — Най-накрая Райли ще ми дойде на крака, при това заедно с татко си. В колко часа ще приключи официалната вечеря?
— Според стюарда някъде след осем.
— Окей — рекох. — Баща и син със сигурност ще напуснат базата заедно. Искам да се залепиш за тях в момента, в който излязат от портала. Но без да се набиваш на очи. Ще се справиш ли?
— А ти на мое място?
— Вероятно.
— Тогава какво те кара да се съмняваш, че аз ще се справя?
— Вроденият ми скептицизъм, предполагам. Но както и да е. До осем гледай да разбереш какво става. Ако ти трябвам, звънни ми на този телефон. През целия ден ще бъда в този ресторант — с някои прекъсвания, разбира се.
— Добре — рече Мънро. — Ще се видим по-късно. Всъщност аз ще те видя, а за теб не знам.
Затворих телефона и помолих сервитьорката да вдига, когато звъни. Помолих я още да си записва имената на хората, които ме търсят, по реда на обаждането им. После не ми остана нищо друго, освен да чакам. Да чакам информация, срещи лице в лице, важни заключения. Излязох на главната улица и застанах на тротоара под ярките слънчеви лъчи. Отсреща собственикът на магазинчето за ризи правеше същото. Беше си дал почивка, за да подиша чист въздух. Двама възрастни мъже седяха на пейката пред аптеката вдясно от мен. Четири ръце стискаха два чадъра, разположени между два чифта колене. Градът беше абсолютно пуст, ако не бяхме ние четиримата. Никакво оживление, никаква суетня, никакъв трафик.
Всичко тънеше в сънлива тишина.
Докато не се появи наказателната бригада от Келам.
Съставът й наброяваше четирима души. Нещо като локална група за връзки със Сената, подготвяща почвата по същия начин, по който Сикрет Сървис подготвя почвата за поредната президентска визита. Появиха се от дъното на алеята, в чието начало седяха старците. Предполагам, че бяха ходили да известят братята Бренън за предстоящото събитие. Може би ги бяха предупредили да подготвят фактура за бъдещата почерпка. Ако случаят наистина беше такъв, на братята никак нямаше да им е леко. Имах съвсем бегла представа за изпращането на фактури в Сената, но и тя беше достатъчна, за да знам с каква бюрокрация ще се сблъскат собствениците на заведението.