Поръча си пай с пиле, разбира се.
Аз избрах печено сирене.
— Имам чувството, че ми спестяваш някои неща — отбеляза тя.
— Тъй ли?
— Ти знаеш кой го е направил.
Замълчах.
— Знаеш, нали? Изобщо не става въпрос дали аз зная. Важното е, че ти знаеш.
Продължавах да мълча.
— Кой е той, Ричър?
Не отговорих.
— Нима искаш да кажеш, че става въпрос за някого, когото не мога да арестувам? Когото няма да арестувам? Това е лишено от всякаква логика. Наясно съм, че армията с удоволствие ще хвърли вината върху човек, който никога няма да бъде арестуван. Това го разбирам. Защото, когато няма арест, няма да има нито обвинение, нито разпити, нито съд и присъда. Следователно няма да има и факти. Нещата приключват и всеки си гледа работата. Но въпросът е откъде армията знае кого не мога да арестувам? Между другото такъв човек няма. И именно по тази причина цялата работа ми изглежда налудничава.
— Не знам кой е — промълвих аз. — Не съм сигурен. Все още не.
79
Приключихме с обяда в мълчание. За десерт си поръчахме пай. С праскови, разбира се. И кафе.
— Срещна ли се с пиар отряда на Келам? — попитах аз.
— Да. Малко преди да дойда да обядвам.
— Значи знаеш какво предстои довечера.
— Точно в осем — каза тя. — Всички трябва да демонстрират добро възпитание.
— Ти съгласна ли си?
— Те знаят правилата. Ако се придържат към тях, няма да им създавам неприятности.
После телефонът иззвъня. Деверо рязко се завъртя и погледна към вратата. Явно за пръв път го чуваше да звъни. Което беше напълно възможно.
— За мен е — казах аз и се надигнах от масата.
Беше Мънро.
— Разполагам с транспортните детайли, ако те интересуват — каза той. — Както знаеш, Рийд Райли вече няма кола. Уредил е да вземе служебна — едно от онези безлични превозни средства, боядисани в масленозелено. Ще шофира лично, а единственият пътник ще бъде баща му. Гаражът е получил заповед колата да бъде готова точно в осем.
— Благодаря — рекох. — Добре е да го знам. Има ли определен час на прибиране?
— Да, единайсет вечерта. Неофициално. Заповедта е по-скоро устна, но ще бъде изпълнена. Една-две бири ще изглеждат нормално. Всичко над тях ще бъде смущаващо. Това е идеята. Което означава, че изтеглянето в обратна посока ще започне някъде около десет и половина. Самолетът на сенатора трябва да бъде готов в полунощ.
— Добре е да го знам — повторих аз. — Благодаря ти. Той пристигна ли вече?
— Да, преди двайсет минути. На борда на служебен лиър.
— Циркът започна ли?
— Ще започне след около час.
— Ще ми дадеш ли бележките си от разпитите?
— Защо?
— Искам да проверя едно-две неща. Можеш да ми ги донесеш в ресторанта през онези десетина минути, когато сенаторът ще е ангажиран.
Мънро прие. Оставих слушалката и се върнах на масата. Но само за да установя, че Деверо се готви да тръгва.
— Съжалявам, но трябва да се връщам на работа — рече тя. — На шията ми висят три неразкрити убийства.
След тези думи тя ме заобиколи и тръгна към изхода.
Остана ми чакането. Използвах част от времето за разходка. Описах широк кръг около участъка и навлязох в празното пространство зад главната улица от обратната страна. Релсите вляво от мен бяха тихи. Магазините и баровете отдясно бяха отворени, но клиенти липсваха. Във всички барове работеха чистачки. Чернокожи жени над четирийсет, приведени над кофи и парцали и надзиравани от собствениците, които очевидно бяха възбудени от предстоящата визита на американски сенатор, който дори можеше да се отбие при тях. Най-голяма беше суматохата в „Бренънс“. Разместваха се маси и столове, зареждаха се хладилници, изхвърляше се боклук. Дори миеха прозорците.
Финансовата къща срещу „Бренънс“ не даваше признаци на живот. Там беше работила Шона Линдзи преди смъртта си. Бяха я заместили с друго младо момиче — не толкова хубаво, но вероятно също толкова добро в боравенето с цифри. В момента то седеше на високо столче зад плота. Над главата му светеше неоновата реклама на „Уестърн Юниън“. Имах още време за губене и изведнъж реших да се отбия. При отварянето на вратата момичето вдигна глава и ме дари с любезна усмивка. Сякаш наистина се радваше да ме види. По всяка вероятност бях първият й клиент за деня.