— Така е — кимна тя. — Но после се зае да ме убеждава и накрая предложи да ме разведе навсякъде. Това беше причината да се забавя толкова дълго. Оказа се, че командва с желязна ръка. Абсолютно всички военнослужещи бяха прибрани в помещенията. Навсякъде патрулират военни полицаи, които наблюдават личния състав, но в същото време се дебнат и помежду си. Оръжието се охранява строго. Според журналите никой не го е пипал в продължение на четирийсет и осем часа.
— И?
— Естествената ми реакция беше, че ме будалкат на високо ниво. Която се усили от факта, че двеста легла бяха празни. Нямаше как да не стигна до предположението, че спящите на тях са на лагер в гората. Но Мънро беше категоричен, че става въпрос за цял отряд, който в момента изпълнява мисия другаде. Дори се закле. В крайна сметка му повярвах, тъй като, подобно на всички други, бях виждала кацащите и излитащите самолети, а някои физиономии бях запомнила.
Кимнах. Отряд „Алфа“, Косово.
— В края на краищата всичко се връзваше — продължи тя. — Мънро ми показа купища доказателства, наистина убедителни. Никой не може да изпипа чак толкова мащабна измама. И тъй, забранена зона няма. Бях сбъркала. Вероятно и ти грешиш за поляната с отломките. Там най-вероятно са действали местните хлапета, търсещи плячка.
— Едва ли — поклатих глава аз. — Следите са от организирано и щателно претърсване.
Тя замълча за миг.
— Може би са изпратили хора от Седемдесет и пети в Бенинг. Това съвсем не е изключено. Вероятно са на лагер в гората, някъде близо до оградата. Мънро просто ми доказа, че никой не е напускал базата. Може би е от хората, които признават малката истина, за да скрият голямата лъжа.
— Май не го харесваш особено — подхвърлих аз.
— Напротив. Той е умен и лоялен към армията. Но ако бяхме колеги във Военната полиция на морската пехота, със сигурност щях да имам едно наум. Защото е сериозен съперник. Има нещо особено в него. Не е от хората, които бих искала да се мотаят в службата ми. Твърде способен и амбициозен е.
— Какво каза за Джанис Мей Чапман?
— Направи един изключително компетентен преглед на нещо, което звучеше като изключително компетентно разследване, доказващо, че никой от Келам не е бил замесен в каквото и да било.
— Не му повярва, нали?
— Почти му повярвах — въздъхна Деверо.
— Но?
— Не успя да скрие съперничеството. Напротив, подчерта го. Той срещу мен. Не армията срещу местния шериф. Това е предизвикателството. Желанието му е да убеди света, че престъпникът е от моята страна на оградата. Но и аз не съм вчерашна. Какво друго би предложил на света, да го вземат мътните?
— Какво ще правиш?
— Още не съм решила.
— Какво искаш да правиш?
— Мънро не уважава и морската пехота. Той срещу мен означава армията срещу Корпуса. Лош избор на бойна тактика. След като желае съперничество, ще го получи. Искам да го сритам в топките. Искам да го нашибам с камшик, както се шибат наети мулета. Искам да открия истината и да му я напъхам в задника.
— Вярваш ли, че можеш да го направиш?
— Да, но само ако ти ми помогнеш.
35
Останахме мълчаливи в работещия каприс в продължение на безкрайно дълга минута. В предишния си живот колата беше изкарала поне десет хиляди часа дежурства с работещ двигател, дебнейки из улиците на Чикаго, Ню Орлиънс или Бог знае къде. Всяка пора от вътрешността беше пропита с миризма на пот и умора, а мръсотията беше превзела всичко. Стелките на пода се бяха вцепенили в отделни вълма, приличащи на плоски перли.
— Извинявам се — каза Деверо.
— За какво?
— За молбата за помощ. Не беше честно от моя страна. Моля те да забравиш думите ми.
— Добре.
— Да те оставя ли някъде?
— Защо не отскочим да си побъбрим с любопитните съседи на Джанис Мей Чапман?
— Не — поклати глава тя. — Няма да ти позволя. Не мога да допусна да се обърнеш срещу своите.
— Може би няма да се обърна срещу тях — отвърнах. — Може би ще направя точно това, което очакват от мен. Защото бих могъл да помогна на Мънро, а не на теб. Защото той може да се окаже прав. Ние все още нямаме представа кой какво е направил.
Ние. Деверо не ме поправи.
— Какви са твоите предположения? — попита тя.
Спомних си за колите, които профучаваха към и от Келам, превозвайки скъпоплатени адвокати. Спомних си за забранената зона и за паниката в гласа на Джон Джеймс Фрейзър от Пентагона. Офицерът за връзки със Сената.