37
Задният двор на Джанис Мей Чапман беше по-зле поддържан от предния. Всъщност изобщо не беше поддържан. Представляваше изоставена и тъжно изглеждаща поляна, подстригвана преди много време. Бурени вместо трева. В далечния й край се виждаше ниска дъсчена ограда, олющена и изгнила. Част от нея беше паднала.
Това, което беше привлякло вниманието ми от прага, беше едва забележима пътечка между орязаните бурени. Видях я единствено благодарение на следобедното слънце, което я осветяваше косо. Представляваше тясна лента от стъпкани съчки, малко по-тъмна от поляната, която криволичеше по посока на дупката в оградата.
Направих две крачки по нея, спрях и погледнах надолу. Земята пукаше под краката ми. Деверо се блъсна в мен.
Това беше второто докосване помежду ни.
— Какво става? — попита тя.
Вдигнах глава и я погледнах.
— Спокойно, едно по едно — казах аз и отново поех напред.
Пътечката прекосяваше оградата и продължаваше в запустяло поле, широко стотина метра. Далечният му край опираше в насипа на железопътната линия. Вдясно стърчаха два голи стълба, явно останали от някаква бариера. От тях започваше черен път, който чезнеше на изток.
— Старите дружки са й дошли до гуша — заявих аз. — Започнала е да им прави номера. Понякога е излизала по нормалния начин, понякога се е измъквала отзад. Обзалагам се, че част от обожателите й са казвали лека нощ, а след това са се промъквали отзад за нещо повече.
— Мамка му! — промърмори Деверо.
— Не я обвинявам. Нито пък обожателите й или старите квачки. Хората вършат подобни неща.
— Но това обезсилва техните показания.
— Това е била целта на Чапман. Никога не е допускала, че може да има някакво друго значение.
— Следователно ние не знаем кога се е прибрала и кога е излязла в последния ден от живота си.
Замълчах и се огледах. Нищо. Нито къщи, нито хора. Пуст пейзаж, пълна дискретност.
После се обърнах и отново огледах буренясалата поляна.
— Какво? — отново попита Деверо.
— Купила е това място преди три години, нали?
— Да.
— Била е на двайсет и четири.
— Да.
— Нормално ли е двайсет и четири годишни младежи да притежават недвижима собственост?
— Може би не.
— Без ипотека?
— Решително не. Но какво общо има с това дворът?
— Не си е падала по градинарството.
— Което не е престъпление.
— Предишният собственик също не е бил запален градинар. Случайно да го познаваш?
— Преди три години все още служех в Корпуса.
— Не е ли бил някой от кореняците, които помниш от дете? Може би още една стара квачка за попълване на комплекта?
— Защо питаш?
— Просто ей така. Едва ли е важно. Но който и да е бил предишният собственик, не си е падал по стригане на трева и плевене на цветни лехи. Затова ги е заменил с нещо друго.
— С какво?
— Иди да видиш.
Деверо се обърна, мушна се в дупката на оградата и направи няколко крачки по пътеката. Наведе се и зарови ръце в пръстта между бурените. Чевръсто я разхвърля встрани, вдигна глава и обяви:
— Чакъл.
Уморен от грижите за ливадата, предишният собственик бе решил да я засипе със ситни камъчета. Може би като японска градина, а може би по примера на съвестните калифорнийци, които масово започваха да пестят водата за поливане на градините си. А може би просто бе предпочитал глинените делви за садене на весели цветя. Нямаше как да бъда сигурен в нито едно от тези предположения. Но беше видно, че чакълът не е постигнал желаната цел. Защото беше разстлан на твърде тънък слой, а корените на бурените под него бяха останали непокътнати. В подобни случаи майката му са хербицидите.
Но по всичко личеше, че Джанис Мей Чапман е отказала да използва хербициди. А в гаража й нямаше нито маркучи, нито лейки. Мисисипи е покрит със селскостопанска земя, разчитаща на дъжда и слънцето. В резултат тези бурени в задния двор бяха избуяли като луди. Някой приятел беше донесъл моторната си косачка, за да ги окоси. Вероятно добро момче, кипящо от енергия — от онези, които не понасят безредието. По всяка вероятност военен. От хората, които обичат да помагат и не само оправят нещата, но и ги поддържат в добър вид.
— Какво искаш да кажеш? — попита Деверо. — Може би че е била изнасилена тук?
— Може би изобщо не е била изнасилена — отвърнах.