— Ще разрешиш ли да те изпратя до дома?
— Вече си мислех, че никога няма да попиташ — усмихна се тя.
43
Пелегрино и Бътлър си бяха свършили работата. Тоест бяха заработили извънредната си надница. Представителите на фамилия Маккини ги нямаше. Осветената от луната главна улица беше тиха и абсолютно пуста. Деверо беше по-висока на токчетата си. Крачехме един до друг. Достатъчно близо, за да доловя тихия шепот на коприната, докосваща кожата й. И да усетя лекия аромат на парфюма й.
Стигнахме до хотела, изкачихме проядените стъпала и прекосихме верандата. Отворих й вратата. Старецът шеташе зад гишето. Кимнахме му за лека нощ и поехме по стълбите. Горе Деверо спря и се обърна към мен.
— Е, лека нощ, мистър Ричър. Още веднъж благодаря за хубавата вечеря.
Високо и ясно.
Стоях на място, без да помръдвам.
Тя прекоси коридора.
Извади ключа.
Пъхна го в ключалката на номер седемнайсет.
Вратата се отвори.
После шумно се затвори. Тя се върна на пръсти при мен и сложи ръка на рамото ми.
— Това беше за стареца долу — прошепна в ухото ми. — Трябва да се грижа за репутацията си. Гласоподавателите не бива да бъдат шокирани.
Изпуснах въздуха от гърдите си, хванах я за ръката и я поведох към стаята си.
И двамата бяхме на трийсет и шест. Зрели хора, а не тийнейджъри. Затова не бързахме, не бяхме припрени. Отделяхме достатъчно време за всичко. И то какво време! Най-хубавото, което бях изживявал.
Целунахме се веднага след като вратата се затвори зад нас. Устните й бяха хладни и влажни. Ситни зъби, пъргаво езиче. Страхотна целувка. Едната ми ръка беше на косата й, а другата — ниско на гърба. Тя се притисна в мен. Тялото й се движеше. Очите й бяха отворени, също като моите. Тази първа целувка продължи дълго време. Пет минути, може би десет. И двамата бяхме търпеливи. Не бързахме. Много ни биваше в това. Според мен прекрасно разбирахме, че първият път е само веднъж. И затова искахме да му се наслаждаваме дълго.
После изпитахме нужда да си поемем въздух. Аз смъкнах ризата си. Не исках кръвта на Маккини помежду ни. Имах голям белег от шрапнел ниско на корема. Приличаше на белезникав октопод, който изпълзява от кръста нагоре. Грозни следи от шевове. Белегът ми обикновено предизвикваше въпроси. Но Деверо го подмина, въпреки че го видя. Продължи напред, като истински морски пехотинец, който беше виждал какво ли не. Ръката й се вдигна към най-горното закопчано копче — третото.
Спрях я.
— Нека аз — прошепнах.
— Обичаш да разсъбличаш жени? — усмихна се тя.
— Повече от всичко на света — отвърнах. — Още повече че зяпам това копче от девет и петнайсет.
— От девет и десет — поправи ме тя. — Като ченге имам навика да следя времето.
Хванах лявата й ръка и я обърнах с дланта нагоре. Разкопчах копчето на ръкава, после повториха операцията с дясната й ръка. Тя опря длани в гърдите ми, после ги плъзна зад главата ми. Целунахме се отново, за цели пет минути. Още една превъзходна целувка. По-хубава от първата.
Когато отново си поехме дъх, аз се прехвърлих на копчето отпред. Малко като всички останали. И хлъзгаво. Пръстите ми са големи и груби, но все пак се справих. Копчето отскочи, подпомогнато от напора на гърдите й. Преминах надолу към четвъртото копче. После към петото. Измъкнах коприната от полата й. Малко по малко, отвсякъде. Бавно и внимателно. Тя ме гледаше и се усмихваше. Блузата й се отвори. Беше със сутиен. Черен, изрязан, с дантели по края и тънки презрамки. Едва скриваше зърната. Гърдите й бяха фантастични.
Смъкнах блузата от раменете й. Тя литна като въздишка и падна в краката й. Усетих аромата на тялото й. Отново се целунахме. Силно и дълго. Отместих глава и докоснах с устни извивката между рамото и шията. Малка вдлъбнатина очертаваше гръбначния й стълб. Презрамката на сутиена я прекосяваше като тясно мостче. Отметна глава назад и косата й се разпиля навсякъде. Целунах я по шията.
— Сега е ред на ботушите ти — звънна гласът й върху устните ми.
Обърна ме, бутна ме назад и седна на ръба на леглото. После коленичи пред мен и започна да развързва ботушите ми. Първо десния, после левия. Смъкна ги от краката ми, пъхна палци под ръба на чорапите ми и свали и тях.