Никакъв отговор.
— Не разполагам с доказателства, за да разсея подозренията ти — предадох се аз.
— Гладна съм — обяви тя. — За пръв път от две години насам си пропускам закуската.
— За което се извинявам — казах.
— Защо? Няма нужда да се извиняваш, ако това, което чух, е истина.
— Истина е. Извинявам се от името на колежката.
— Сержант Нили?
— Не. Тази се казва Карла Диксън.
— Какво искаше?
— Да ми каже, че никой от Форт Келам не се занимава с финансови измами.
— Откъде знае?
— Тя знае всичко, което е белязано със знака на долара.
— А кой допуска, че в Келам се вършат финансови измами?
— Висшето ръководство. Най-вероятно като теоретическа възможност. Те са отчаяни, както ти правилно отбеляза.
— Щеше ли да изневериш на годеницата си, ако имаше такава?
— По-скоро не — поклатих глава аз. — Но с теб при всички случаи.
— Парила съм се и преди.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Но е истина. Чувството е крайно неприятно.
— Разбирам — рекох. — Но снощи не си се опарила.
Тя замълча и се замисли. За снощи. После махна на сервитьорката и си поръча пържени филийки. Също като предишната сутрин.
— Обадих се на Брус Линдзи — рече. — Брата на Шона. Ти знаеше ли, че имат телефон в къщата?
— Да, дори го използвах — кимнах аз. — От него потърсих Карла Диксън, която ми се обади сутринта.
— Следобед ще отскоча до там. Според мен ти беше прав. Той наистина има какво да ми каже.
Ще отскоча, в единствено число.
— Груба шега на колежка, нищо повече — промърморих.
— Страхувам се, че има проблем с отпечатъците в къщата на Джанис Чапман — рече тя. — Фактически грешката е моя.
— Какъв проблем?
— Заместникът ми Бътлър има приятелка в участъка на Джаксън. Били са заедно на курса по дактилоскопия. Намекнах му да я помоли да обработи отпечатъците там, за да си спестим малко пари. По принцип нямаме бюджет за такива изследвания. Но този път приятелката му сгафи, а аз няма как да настоявам за повторение на манипулацията. Това би било прекалено нахално.
— В какъв смисъл е сгафила?
— Объркала номерата на файловете. Данните на Чапман отишли във файл на някоя си Одри Шоу, а пък нейните данни дойдоха при нас. Нищо общо, разбира се. Жената е била на държавна служба, каквато тук изобщо няма. А и Чапман по принцип не е работила нищо. Освен ако Одри Шоу не е била предишната собственичка на къщата. В такъв случай грешката е на Бътлър, който е свалил отпечатъци бог знае откъде. Или твоя, защото си го допуснал…
— Няма такова нещо — поклатих глава аз. — Бътлър свърши добра работа. Свали отпечатъци откъдето трябваше. Те може да се окажат на предишната собственичка само ако тя тайно се е промъкнала в къщата, за да използва четката за зъби на Чапман. Предполагам, че наистина е станало някакво объркване в документацията. Случват се и такива неща.
— Я пак ми разкажи — рече Деверо. — За онзи телефонен разговор.
— Обади ми се майор Карла Диксън от Триста двайсет и девети, за да ми предаде служебна информация — рекох. — И това беше всичко.
— А тая работа с годеницата е била шега, така ли?
— Не ми казвай, че в морската пехота не правят същото.
— Хубава ли е?
— Нищо й няма.
— Била ли ти е гадже?
— Не.
Деверо отново млъкна. Усещах, че всеки момент ще вземе решение. То вече витаеше във въздуха. Бях почти сигурен, че ще бъде благоприятно за мен. Но не разбрах дали наистина е така, защото вратата на ресторанта отскочи встрани и на прага се появи яката диспечерка от участъка. Дишаше тежко, гърдите й напрегнато се повдигаха и отпускаха. Явно беше тичала по целия път.
— Още едно! — обяви на пресекулки тя.
48
Полицай Бътлър пътувал към Келам да смени Пелегрино, който дежурел пред портала. На километър и половина от там случайно погледнал встрани и забелязал някаква безформена фигура сред храсталаците на стотина метра северно от шосето. Пет минути по-късно докладвал лошата новина по радиостанцията, а след още минута и половина диспечерката се появи в ресторанта. Двайсет секунди ни бяха достатъчни, за да скочим в служебния автомобил на Деверо. Тя яко настъпи газта. Появихме се на местопрестъплението десетина минути след като Бътлър случайно беше погледнал встрани от пътя.