— Оръжие? — обърнах се да я погледна аз.
— Господи! — въздъхна тя. — Тая работа е незаконна по куп параграфи.
— Нали каза, че моята дума ще бъде срещу тяхната? Ако някой стреля от тук, те ще кажат, че няма такова нещо. Колкото повече стреля, толкова повече ще отричат.
Тя изпусна въздуха от гърдите си и измъкна пушката от калъфа й между седалките. Беше стар уинчестър с еднометрова цев, тежащ три килограма. Издраскан от дълга употреба, но смазан и почистен. Беше поне на петдесет години, но си личеше, че е поддържан добре. Въпреки това изпитах известно недоверие към него — както към всички оръжия, с които не съм стрелял. Няма нищо по-лошо от това да натиснеш спусъка и да не последва нищо. Или пък да пропуснеш целта.
— Това нещо работи ли? — попитах.
— Да, при това перфектно.
— Кога за последен път си стреляла с него?
— Преди две седмици.
— По какво?
— По мишени. Всяка година провеждам учебни стрелби за личния състав. А за да бъда най-добра, трябва да тренирам редовно.
— Улучи ли мишената?
— Пръснах я на парчета.
— А наложи ли се да презареждаш?
— Шест патрона в магазина, плюс един в цевта — усмихна се тя. — В багажника имам още. Ще ти дам колкото можеш да носиш.
— Благодаря.
— Пушката беше на баща ми. Грижи се за нея.
— Разбира се.
— Грижи се и за себе си.
— Винаги.
Слязохме от колата и минахме отзад. В багажника цареше пълен безпорядък. Имаше дори пръст. Но това не ме засягаше. Интересувах се единствено от металното сандъче, завинтено в пода зад седалките. Доста далеч за жена с габаритите на Деверо. Тя се надигна на пръсти и се наведе навътре. Гледана отзад, маневрата беше прекрасна. Абсолютно блестяща. Ноктите й задраскаха по капака на сандъчето. Миг по-късно се измъкна обратно и ми подаде кутия с патрони 12-и калибър. Петнайсет на брой. Джобовете на панталона ми поеха десет от тях, а останалите пет пуснах в джобчето на ризата си. Деверо мълчаливо ме наблюдаваше. В един момент очите й се разшириха от учудване.
— Изпрал си ризата си! — възкликна тя.
— Не, купих си нова — отвърнах аз.
— Защо?
— Така реших.
— Но защо купуваш нова, вместо да изпереш старата?
— Този въпрос вече го обсъдих със собственика на магазина. За мен покупката е логична.
— Добре — кимна тя.
— Между другото имаш страхотно дупе.
— Добре — повтори тя.
— Не се сдържах, затова го споменавам.
— Благодаря.
— Сега добре ли сме? — попитах, гледайки я в очите. — Наред ли е всичко между нас?
— Винаги е било наред — усмихна се тя. — Просто ти подръпнах каишката. Ако онази жена беше казала, че ти е гадже, може би щях да го приема сериозно. Но годеница? Дрън-дрън!
— Защо?
— Никоя жена не би се омъжила за теб.
— Защо?
— Защото от теб не става семеен мъж.
— Защо?
— С колко време разполагаш? Проблемът с прането не може да се реши за по-малко от час.
— А ти как се справяш със своето?
— На уличката зад железарията има ателие за пране и химическо чистене.
— С прахове и всичко останало?
— Е, това не е ядрена физика.
— Ще си помисля — рекох. — Ще се видим по-късно.
— Да не забравиш? — каза тя. — Довечера има един влак, който трябва да хванем.
Усмихнах се и кимнах. После хвърлих последен поглед наоколо и се шмугнах между дърветата.
49
Със своята стосантиметрова цев уинчестърът едва ли е най-удобното оръжие за придвижване в гора. Принудих се да го нося отвесно пред себе си с две ръце. Но иначе бях доволен, че го имам. Наистина беше една прекрасна стара пушка. Солидна и убедителна. Беше в състояние да уреди всякакви спорове още преди да са започнали.
През март дърветата в Мисисипи са достатъчно разлистени, за да скриват небето. По тази причина навигирах главно чрез усета си. Или, както биха казали някои хора, с помощта на приблизителните изчисления. Нещо, което никак не е лесно в гората. Повечето десняци попадат в капана на една трудно откриваема грешка, описвайки широки кръгове в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това е така, защото левият крак на десняците е с няколко милиметра по-къс от десния. Чиста биология, примесена с геометрия. Аз избягвах тази опасност, като заобикалях отдясно всяко десето дърво, на което се натъквах. Независимо дали го считах за необходимо или не.