Растителността беше гъста, но все пак проходима. Храсталаци и дебела шума. Дърветата бяха широколистни. Нямах представа за наименованията им. Не ме бива много по дървесните видове. Стволове с различна дебелина, разположени на по-малко от метър един от друг. С изсъхнали долни клони, които се губеха в здрача. Тук долу светлината беше слаба, пътеки нямаше. Не личаха и скорошни следи от човешко присъствие.
Едно обстоятелство беше на моя страна, две — против. Вдигах много шум и бях облечен с бяла риза. Не можеше да се каже, че съм незабележим. Без камуфлаж, лишен от предимството на безшумното промъкване. За положително обстоятелство можеше да се приеме предположението, че ги наближавах в тил. Би трябвало да са на позиция някъде близо до края на гората, наблюдавайки полето. С мисълта за журналисти и всякакви други типове, които нямат работа тук. И които вървят право към тях, без да се крият. Лесна плячка. Аз обаче щях да ги издебна изотзад.
Едва ли щеше да се наложи да се справям с много народ едновременно. Те със сигурност се бяха разделили на малки групи. Минимум по двама, максимум по четирима. Мобилни. Без скривалища и биваци. Седнали на някое паднало дърво или приклекнали ниско, насочили погледи към полето, осветено от ярките лъчи на слънцето. Винаги готови да се преместят вляво или вдясно, да сменят ъгъла и да се втурнат напред, да се справят с всяка опасност.
Малките мобилни групи обикновено оперираха на голямо разстояние една от друга. Охраната на петдесеткилометров периметър не е шега работа. Тя означава ангажирането на цяла пехотна рота, разделена на отряди по четирима, разстоянието между които ще бъде най-малко хиляда метра. А хиляда метра в гората се равняват на хиляда километра на открито. Никакъв шанс за пряко взаимодействие или подкрепа, никаква възможност за преграден огън. Едно от основните правила е, че пушките и оръдията са безполезни в гората. Твърде много са дърветата, които им пречат.
Изминах двеста крачки в северозападна посока и забавих ход. Първият наблюдателен пункт трябваше да е някъде тук — в позиция девет часа на въображаемия часовников циферблат, доста над пътя — най-вероятно на някое хълмче, предлагащо добър изглед към полето. Почти сигурно именно от него бе засечен Брус Линдзи. Позицията му е била малко вляво, лесно забележим от разстояние километър и половина. Отрядът е напуснал укритието си и е тръгнал към него, приближавайки го на около двеста метра. Може би са изкрещели предупреждение, може би са издали някаква заповед. Реакцията на момчето трябва да е била бавна, объркана или противоречива. Вследствие на което са го застреляли.
Направих широк кръг отдясно наляво и поех към вероятното местоположение на наблюдателния пост, надявайки се да вървя по приблизително права линия. Придвижвах се между дърветата по начина, по който човек си пробива път в навалица — наляво, надясно, със съответното рамо напред. Очите ми шареха във всички посоки, но и непрекъснато оглеждаха земята под краката ми. Нямаше как да избегна препятствията, но се опитвах да не вдигам шум и да не стъпвам на нещо по-голямо от дръжка на метла. Когато се чупи, сухото дърво издава много силен звук.
Продължих напред. Светлината постепенно ставаше по-силна. Очевидно се приближавах към края на гората. Спрях и се огледах. Оказа се, че съм бил само отчасти прав. Да, мястото, на което се озовах, действително представляваше отличен наблюдателен пункт, но той беше пуст.
Останах на метър от края на гората и отправих поглед на югозапад. Пред мен се простираше широко, леко вълнисто поле. Пътят за Картър Кросинг го пресичаше диагонално и се губеше в далечината. Движение по него липсваше. Лесно бих забелязал, ако имаше такова. Също толкова лесно бих забелязал всичко, което се намираше на разстояние седем-осемстотин метра от двете му страни. Бях се озовал на един отличен наблюдателен пункт. И не можех да разбера защо са го напуснали. От тактическа гледна точка това беше безсмислено. До мръкване оставаха много часове, а доколкото бях осведомен, в Келам нищо не се беше променило. Не беше издадена нова стратегическа заповед, въпреки че положението на отряд „Браво“ съвсем не беше розово.