— Точно така.
— Те са една и съща жена. Шоу е сменила самоличността си. Може би като част от сделката. Една голяма торба пари, плюс нови документи. Както става при програмата за защита на свидетели. Може би наистина е била защитен свидетел. Има хора, които биха направили подобна услуга на един сенатор. В замяна получават виртуален документ, на който е изписано „Задължен съм ви“.
— Но сега тя е мъртва. Край на историята. Нещо друго?
— Разбира се, че има и друго — малко сопнато отвърнах аз.
Един последен въпрос оставаше открит. Колкото важен, толкова и очевиден. Нямаше смисъл да го задавам, защото бях сигурен, че знам отговора. Усетих го как ме връхлита като съскаща във въздуха мина. Като артилерийски снаряд, който е насочен така, че да избухне над главата ми.
— Кой е сенаторът? — попитах.
— Карлтън Райли — отвърна Лаури.
Почитаемият мистър Райли от Мисури. Председател на Комисията по въоръжените сили в Сената на САЩ.
56
Върнах се на масата в момента, в който сервитьорката донесе две парчета прасковен пай и две чаши кафе. Деверо моментално се нахвърли върху своето. Беше с цяла порция пиле пред мен, но продължаваше да изпитва вълчи глад. Предложих й леко редактирана версия на разговора с Лаури. Всъщност казах й всичко, с изключение на думичките Мисури и Карлтън Райли.
— Какво те накара да поискаш информация за жената на име Одри Шоу? — попита ме тя.
— Хвърлих ези-тура — отвърнах. — Шансовете бяха петдесет на петдесет. Приятелката на Бътлър или беше объркала номерата на тестовете, или не беше. А аз не пожелах да правя предположения в едната или в другата посока.
— Помага ли ни тази информация?
Обикновени думи, но с важно значение. Помага ли ни? На нас двамата. На мен не ми помагаше. Поне що се отнасяше до Джанис Мей Чапман. Вече не бях сигурен дали ще ми помогне и за другите две момичета — Розмари Макклачи и Шона Линдзи. Изглеждаха ми по-странни и по-различни в светлината на новините от Лаури. Но това не се отнасяше за Деверо. За нея новините определено бяха полезни. Поне по отношение на Чапман. Защото почти елиминираха вероятността да е имала отношения с някой от местните жители. Докато за мен нещата не стояха така.
— Може и да ни помага — отговорих на въпроса аз. — Стеснява до известна степен разследването ни. В смисъл коя от петте или шестте командни системи ще реагира при проблемите на един американски сенатор?
— Системата за връзки със Сената — веднага отвърна тя.
— Точно там отивам вдругиден.
— А откъде знаеше, че е точно тя?
— Не знаех.
— Би трябвало.
— Избрах я случайно. Нуждаех се от причина да се появя там.
— Чакай, чакай — спря ме тя. — В това няма никакъв смисъл. Защо й е на армията да се забърква в любовните истории на някакъв сенатор? Това е цивилен проблем. Искам да кажа, че отделът за връзки със Сената едва ли ще тръгне да търси изгубените ключове от колата на всеки политик, с когото поддържа контакти. Трябва да има нещо друго. Нещо, което има връзка с военните. Но аз не виждам такова в отношенията на цивилен сенатор с неговата цивилна бивша приятелка, независимо къде живее тя.
Не отговорих.
— Нима искаш да кажеш, че има такава връзка? — изгледа ме тя.
— Не казвам нищо, дори и в буквалния смисъл на думата — рекох. — Наблюдавай устните ми. Не се движат, нали?
— Няма начин да има връзка. Чапман не е била военнослужеща. А доколкото си спомням, в армията няма сенатори.
Не казах нищо.
— Дали пък не е имала брат военен? А може би братовчед или друг роднина? Господи, нима баща й е бил военен? Сега трябва да е някъде около шейсет. Да служиш на тази възраст означава, че изпитваш удоволствие. Тоест да си много старши офицер. Такава ли е работата? Нима Чапман ще се окаже генералска дъщеря? Или Шоу, ако това е истинското й име…
Продължавах да мълча.
— Според Лаури е получила стажантското място в Сената благодарение на връзките на фамилията, нали така? Какво друго може да означава това? Вероятно чрез действащ сенатор, който дължи някаква услуга. А това е сериозна работа. Бащата трябва да е поне генерал-лейтенант.
Не казах нищо.
Тя се вторачи в мен.
— Да позная ли какво си мислиш?
Не отговорих.
— Че нещо не съм разбрала, ето какво! — тръсна глава тя. — Мислиш, че съм тръгнала по погрешна следа. Чапман няма роднини в униформа. Става въпрос за нещо друго.