Продължавах да мълча.
— Може би е обратното — промълви след известно време тя. — Може би сенаторът има някой близък в униформа.
— Пропускаш най-важното — обадих се аз. — Ако Джанис Мей Чапман се е превърнала в неочакван проблем, изискващ бързо решение, защо е била убита по начина, по който са убити другите две момичета шест и девет месеца по-рано? Които нямат нищо общо?
— Нима твърдиш, че е било случайност, която няма връзка със сенаторската писта?
— Възможно е — отвърнах.
— Тогава за какво е цялата паника?
— Защото се опасяват от рикошети. В най-общ смисъл. Не искат никакви петна, особено върху определена бойна част.
— В която служи роднината на сенатора?
— Дай да не тръгваме в тази посока.
— Но преди не са се опасявали от рикошети. Нито преди шест, нито преди девет месеца.
— Защото не се подозирали за тези убийства. И защо да се тревожат от тях? После се появява Чапман с две причини да привлече вниманието им. Името й фигурира в досиетата и е бяла.
— Ами ако не е случайност?
— Значи някой там е много умен. Справя се с внезапно възникнал проблем, като копира почерка на две предишни убийства, нямащи никаква връзка помежду си. На това му се вика перфектен камуфлаж.
— Може би искаш да кажеш, че убийците са били двама?
— Възможно е — кимнах. — Макклачи и Линдзи са станали жертва на обикновени престъпления, които убиецът на Чапман копира.
Доядохме десерта и изпихме кафето. Деверо каза, че трябва да свърши някаква работа, а аз я попитах ще има ли нещо против, ако поговоря още веднъж с Емелийн Макклачи.
— За какво? — попита тя.
— За гаджета. Възможно е Линдзи и Чапман да са излизали с един и същ военнослужещ, който е имал синя кола. Чудя се дали Макклачи няма да предложи дори троен залог.
— Много е далеч, за да стигнеш пеша.
— Ще мина напряко — казах.
Местната география вече започваше да се оформя в главата ми. Нямаше смисъл да обхождам трите страни на един квадрат, за да стигна до колибата на Макклачи — отначало на север по пътя за Келам, после на изток и най-накрая на юг. По-лесно беше да прекося железопътната линия някъде встрани от прелеза, поемайки право на изток. Само към едната страна на квадрата.
— Бъди внимателен с нея — рече Деверо. — Все още е много разстроена.
— Винаги ще бъде разстроена — кимнах аз. — Тези неща не минават лесно.
— И не й говори нищо за бременност.
— Няма.
Поех на юг по главната улица, към къщата на доктор Мириам. Но идеята ми беше да свърна на изток още преди да я стигна. Подобна възможност ми се разкри след около триста метра — под формата на черен път, който чезнеше между дърветата. Десет метра навътре в него се виждаше ръждясал противопожарен кран — сигурен знак, че нагоре имаше някакви къщи. Първата от тях се оказа на трийсетина метра по-нататък. Паянтова и порутена, но населена. Отначало си помислих, че е обитавана от роднини на братовчедите Маккини, защото беше достатъчно скапана, а на изсъхналата трева отпред беше паркиран черен пикап с боядисана на ръка кабина. Но пикапът беше друга марка, с други размери и друга възраст. Само поддръжката му беше същата. Тук, в североизточната част на Мисисипи, очевидно не си падаха по бояджийските пистолети.
Минах покрай още две къщи, които по нищо не се различаваха от първата. Но най-зле се оказа четвъртата. Тя беше изоставена, с почти скрита в тревата пощенска кутия. Алеята за коли също беше обрасла с треволяци, такова беше състоянието и на прозорците и входната врата. От отводнителната канавка стърчаха бурени, по стените зеленееше плесен, а от пукнатините в основите излизаха растения, дебели колкото китката ми. Стоях в центъра на двуакров терен, който някога вероятно е бил поляна или пасище, но в момента беше само изоставена земя, покрита с храсталаци и дръвчета, някои от които бяха достигнали височина два метра. Мястото беше необитавано от дълго време. Може би две години и повече.
Но на завоя в началото му личаха сравнително пресни следи от автомобилни гуми.
Сезонните дъждове бяха отмили почвата от леките възвишения. В наводнените канавки покрай пътя и алеята проблясваха дълбоки кални локви. На места калта беше изсъхнала и напукана от горещините като току-що изсипан от чувала цимент. Именно върху нея личаха двойните следи от гуми. Веднъж навътре в алеята, после обратно. Широки гуми с нормална шарка. Не нови, но добре напомпани. Следите им се очертаваха съвсем ясно. Определено бяха оставени след последния дъжд.