Те се събраха около заседателната маса в трапезарията и всеки седна зад табелка със своето име, купчина черни оперативни брошури и чаша слабо кафе. Ейдриън Картър отправи няколко уводни слова и после включи проектора. На екрана се появи карта на Иран, на която бяха обозначени четири места. Картър освети с лазерната си показалка всяко от тях и прочете наименованията им:
— Бушехр, Арак, Исфахан, Натанц. Ключовите градове в ядрената програма на Иран. Всички сме добре запознати с тези съоръжения, но все пак ще ми позволите накратко да ги припомня. Бушехр е местоположението на ядрената централа, изградена с германска и руска помощ. В Исфахан е съоръжението за преработка на урановите руди в газ хексафлуорид и уранов оксид. В Арак е заводът за тежка вода. А Натанц, както знаете, е местоположението на основното съоръжение на Иран за обогатяване на уран. — След тези думи той направи пауза и после добави: — Или поне така твърдят.
Ейдриън свали лазерната показалка и се обърна към аудиторията.
— Нашите правителства отдавна подозират, че въпросните четири града са само върхът на айсберга и че Иран междувременно изгражда цяла верига от подземни и тайни съоръжения за обогатяване. А сега, благодарение на нашите приятели от Тел Авив, изглежда, вече разполагаме и с доказателство за тези опасения. И по всичко личи, че председателят на „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ — Мартин Ландесман, е помагал на иранците в този процес.
Картър изгледа израелската делегация.
— През последните седемдесет и два часа всички ние разглеждахме едни и същи разузнавателни данни за Ландесман. Трябва да подчертая обаче, че преди всички нас точките успя да свърже Римона Щерн. За онези, които я виждате за пръв път, Римона е майор от запаса към израелските въоръжени сили, превъзходен полеви агент и един от най-опитните анализатори на информация в цялата страна. Трябва също така да знаете, че неин вуйчо е не друг, а самият Ари Шамрон. В този смисъл бих посъветвал всички да внимават в картинката.
Шамрон се усмихна и впери поглед в племенницата си, докато тя заемаше мястото на Картър. Без да каже и думичка, тя прехвърли към следващия слайд на екрана. Отново бе карта на Иран. Този път обаче бе обозначено само едно място.
Свещеният град Кум…
„Именно град Кум доказва, че моллите ни лъжат“, започна Римона. Именно той разпръскваше всички неоснователни надежди, че иранската ядрена програма би могла да има и друго, невоенно приложение. Защо иначе ще им трябва така усърдно да крият тайно съоръжение за обогатяване на уран толкова дълбоко в планинската пустош? И защо ще отказват да отворят вратите на съоръжението пред ядрената хрътка на ООН — Международната агенция за атомна енергия? По отношение на Кум обаче отново и отново се удря на камък, припомни им тя. Съоръжението там е планирано да побере не повече от три хиляди центрофуги. И ако тези центрофуги са стандартното иранско производство IR-1, тогава Кум би могъл да осигурява уран за производството на не повече от една бомба на всеки две години. А това съвсем не би било достатъчно, за да успее Иран да се превърне в пълноправна ядрена сила.
— Което пък би означавало, че от Кум няма особена полза — допълни Римона. — Освен ако, разбира се, не съществуват и други места като него. Други тайни съоръжения за обогатяване, разпръснати из страната. При две съоръжения с шест хиляди синхронизирани центрофуги IR-1 вече ще може да се произвежда достатъчно обогатен уран за производството на по една бомба всяка година. Ами ако разполагат с четири съоръжения и дванайсет хиляди центрофуги? Или пък с осем съоръжения и двайсет и четири хиляди центрофуги?
Отговор тук даде Том Уокър, който заемаше в Управлението същия пост като Римона.
— В такъв случай Иран ще може да произвежда достатъчно уран, за да се сдобие с ефективен ядрен арсенал за броени месеци. Биха могли да изпъдят инспекторите на Международната агенция за атомна енергия и да започнат ядреното си въоръжаване. А ако веригата от подобни тайни съоръжения е скрита под земята, тогава сме почти напълно безсилни да ги възпрем.