— Защото така ще намалее американското влияние в Персийския залив ли?
— Точно така — отвърна Картър. — А след като китайците държат няколкостотин милиарда долара от нашия външен дълг, ние не разполагаме с аргументи да им се сопнем. Много пъти сме се обръщали към тях с оплаквания, че ембаргови стоки и оръжия пътуват от техните пристанища към Иран, а реакцията им е една и съща. Обещават да проучат въпроса. Но всичко си продължава постарому.
— Не казваме, че трябва да се обръщаме към китайците — каза Навот. — Нито пък към швейцарците, нито към германците, нито към австрийците. Нито към която и да е друга държава, въвлечена в тази мрежа. Наясно сме, че това ще е загуба на време и усилия. Националните интереси и алчността са много силни козове. Освен това последното нещо, което бихме искали да се случи сега, е да признаем пред швейцарците, че сме надзъртали зад рамото на техния най-влиятелен бизнесмен.
— Колко центрофуги смятате, че им е продал Мартин?
— Не знаем.
— Кога е била първата пратка?
— Също не знаем.
— Ами последната?
— Не знаем.
Картър помаха с ръка, за да разнесе малко надвисналия пред очите му облак.
— Хубаво де. Кажете ни тогава какво знаете.
— Знаем, че тези взаимоотношения носят солидни доходи и на двете страни и че са трайни. Но по-същественото е, че в близко бъдеще е запланувана голяма доставка, която ще тръгне от Китай през Дубай за Иран.
— Откъде го знаете?
— Информацията се съдържаше в един изтрит файл на хард диска на Мартин. Беше от прикачен файл, изпратен му с шифрован имейл от някой си Улрих Мюлер.
Ейдриън задъвка умислено крайчеца на лулата си.
— Мюлер ли? — най-сетне попита той. — Сигурни ли сте?
— Напълно — отвърна Узи. — Защо?
— Защото за пръв път се натъкнахме на името на хер Мюлер, когато правихме проучвания на „Центрум Секюрити“. Той е бивш кадър на швейцарската Дирекция за анализ и превенция, истински боклук. Познанството между него и Ландесман е отдавнашно. Мюлер е човекът, който върши мръсната работа на Мартин.
— Например за дирижирането на операция за ядрена контрабанда от Западна Европа през Южен Китай до Иран ли?
— Напълно логично би било именно тип като Мюлер да играе централен нападател в това начинание на Ландесман. Със сигурност Мартин не би искал портфолиото на Иран да има каквито и да е допирни точки с „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“. Най-умно би било да остави Мюлер да се оправя с тези подробности.
Картър се умълча. Очите му прескачаха между Навот и Шамрон. Габриел все още продължаваше да обикаля стаята.
— Последните коментари на Римона намекват, че имате някаква идея как да се процедира оттук нататък — накрая изрече Ейдриън. — Като ваши партньори в това начинание, много бих искал да науча какво замисляте.
Узи погледна към Габриел, който най-после спря да крачи напред-назад.
— Събраните от лаптопа на Мартин материали се оказаха полезни, но недостатъчни. Все още има много подробности, които ни убягват. Не знаем колко и какви части се прекарват. Не знаем датите на доставка, нито начина на плащане. Нито пък фирмите превозвачи.
— Допускам, че имате представа откъде може да се набави тази информация.
— От един компютър на западния бряг на Женевското езеро — отговори Габриел. — На триста седемдесет и седем метра надморска височина.
— Във Вила Елма?
Габриел кимна утвърдително.
— Планирате взлом? — невярващо запита Картър. — Това ли ви е планът? Да нахлуете на втория етаж в една от най-стриктно охраняваните резиденции в цяла Швейцария? В страната, пословично известна с необичайно високата бдителност на гражданите си?
Обграден с мълчание, Ейдриън отмести поглед от Габриел към Шамрон.
— Не е нужно да ти припомням какви са опасностите на една операция в Швейцария, нали, Ари? Нещо повече, спомените ми ме връщат към един инцидент отпреди десетина години, когато цял екип на Службата ви бе арестуван, докато се опитваше да подслушва телефона на заподозрян терорист.
— Никой не говори за взлом във Вила Елма, Ейдриън.
— А тогава какво сте намислили?
Този път отговори Габриел: