— Искам да съхраниш всяка подробност за подлата му постъпка в уникалния си ум — казваше й Габриел. — Научи ги така, сякаш лично си изживявала и си описвала тези неща.
За разлика от повечето бързи курсове за подготовка, през последните занимания в Хайгейт информацията не течеше само еднопосочно. Даже напротив, ролите се размениха по много интересен начин. Зоуи успяваше да допринесе изключително много за процеса на планирането, тъй като единствена измежду всички присъстващи някога бе влизала в очарователната резиденция на Мартин край Женевското езеро. Именно Зоуи ги запозна с входния протокол на главната порта откъм Рю де Лозан и им описа вероятното разположение на охранителите вътре в имението. Шамрон беше толкова впечатлен от презентацията й, че се обърна към Навот със съвет да помислят дали да не бъде привлечена за постоянно към Службата.
— Изпитвам чувството, че нашите британски партньори няма да са особено щастливи от подобно развитие — отговори Навот.
— Партньорството между тайните служби е като брака поради физическо привличане, Узи. То гори ярко и краткотрайно. И винаги свършва зле.
— Не знаех, че си и брачен консултант, шефе.
— Аз съм шпионин, Узи. Тайните на човешкото сърце са неразривна част от работата ми.
Присъствието на толкова много силни личности в такова ограничено пространство спокойно можеше да се превърне в рецепта за катастрофа. Ала през по-голямата част от тези три дни на подготовка обстановката се запази в рамките на добрия тон, поне докато Зоуи бе там. Габриел продължи да контролира оперативното планиране, но Навот седна на масата за преговори с останалите агенции. В много отношения това бе първата важна проява на Узи Навот като ръководител. Всички, които наблюдаваха поведението му при тези срещи, останаха искрено впечатлени от неговата целеустременост и присъствие на духа. Единодушно бе мнението, че при него Службата ще е в добри ръце през идните години — освен ако, разбира се, обещаващата му кариера не преживееше крушение заради евентуален провал на операцията край Женевското езеро.
Именно спомените за минали крушения не даваха мира на Габриел по време на тези дни в Хайгейт. Отново и отново той предупреждаваше членовете на екипа си да не се отдават на самодоволство след предишната сполучлива операция в Париж. Сега им предстоеше да играят на терена на Мартин. Всички предимства щяха да бъдат на негова страна. Подобно на своя баща, Мартин Ландесман бе доказал, че може да използва насилие, ако бъде заплашен от разобличаване. Вече бе убил един журналист заради въпроси за тайните му сделки с Иран. Със сигурност би убил и други репортери. Дори и такива, които междувременно са споделяли леглото му.
От време на време обаче Габриел се спираше и поклащаше глава в почуда колко странен път бе изминал, за да стигне дотук. Път, който бе започнал в Амстердам, в светлата бяла стая у Лена Херцфелд. Лена рядко напускаше мислите на Габриел, а същото се отнасяше и за списъка от имена и номера на сметки, който неизменно му беше подръка. Кац, Щерн, Хирш, Гринберг, Каплан, Коен, Клайн, Абрамовиц, Щайн, Розенбаум, Херцфелд… Шамрон бе започнал да ги нарича „невидимите членове в екипа на Габриел“.
Самият Шамрон демонстрираше възхитително самообладание между стените на къщата, но когато с Габриел излизаха за около час всеки ден и сядаха на дървената пейка на Парламънт Хил, той споделяше с него своите опасения за предстоящата операция. При последното им излизане Ари изрази загриженост относно избора на водещ агент в случая.
— Цялата ти операция сега зависи от едно ключово решение, което трябва да вземе Михаил. Дали ще съумее да проникне чисто в кабинета на Мартин и да остане там час и петнайсет минути, без никой да забележи отсъствието му? Една погрешна стъпка — и ще се получи паметна вечер.
— Опасяваш се да не действа твърде агресивно ли?
— Не непременно. Михаил бе съсипан при завръщането си от Русия. Почти толкова зле, колкото вие двамата с Киара. След всичко онова, което му се случи в брезовата горичка, е възможно и да се окаже неподготвен да поема необходимите за задачата рискове.