— Преминал е обучение и в Саярет Маткал, и в Службата, Ари. Когато престъпи прага на Вила Елма утре вечер, той вече няма да е Михаил Абрамов. Ще се казва Михаил Данилов и ще е руски милионер, кавалер на Зоуи Рийд.
— А действително ли беше толкова належащо да дариш сто хиляди евро от моите пари за фондацията на Мартин?
— Беше по настояване на господин Данилов.
— Така ли?
— Господин Данилов пожела да направи подходящо първо впечатление. Освен това той не е човек, който би допуснал да го вземат за авантаджия. Господин Данилов е доста заможен човек. И винаги държи да си плаща сметката.
— Да се надяваме тогава, че господин Данилов ще вземе правилното решение дали да хакне онзи компютър или не. От него зависи не само съдбата на Зоуи, но и тази на твоя добър приятел Узи Навот. — Шамрон запали цигара. — Дочувам, че вече е успял да си спечели благоразположението и уважението на Темс Хаус и Воксхол Крос.
— А твоето?
— Признавам, че съм впечатлен от дебюта на Узи на международна сцена. Ако тази операция пожъне успех, ще се запомни като един от най-големите триумфи в историята на Службата. И като си помислиш, че Узи всъщност се опита да я спре, преди да е започнала… — Ари погледна към Габриел. — Може би следващия път той няма да позволи на егото си да му попречи, когато се опитваш да му кажеш нещо.
Габриел не отговори.
— Виждам, че не си включил жена си в екипа за Женева — каза Шамрон. — Допускам, че не е от недоглеждане.
— И тя не е особено доволна, но ми се иска да остане тук с теб и Узи.
— А може би и ти трябва да сториш същото. — Шамрон дръпна няколко пъти от цигарата, без да каже нищо. — Предполагам, няма нужда да ти припомням, че съвсем наскоро вече бе на операция в Швейцария. Или че по същото време се проля и много кръв. Има вероятност швейцарците да следят последните ти визити в тяхната страна. Което пък означава, че ако утре вечер конците се оплетат, може и да не успея да те измъкна толкова бързо.
— Няма да позволя друг да води операцията в Женева, Ари.
— Предполагах, че ще отговориш така. Само гледай да съблюдаваш единайсетата заповед неотлъчно: „Не позволявай да те заловят“.
— Имаш ли други полезни препоръки?
— Върни жива Зоуи Рийд. — Шамрон пусна цигарата си на земята. — Не ми се иска лондонският дебют на Узи да приключи още на премиерната вечер.
Ако изобщо съществуваше някаква пукнатина в подготовката на Службата, това беше въпросът с паспортите. В повечето случаи израелските агенти под прикритие не можеха да използват израелски паспорти, понеже гражданите на Израел не се допускаха в държавите, където се провеждаха операции — или какъвто бе случаят с Швейцария, понеже местните власти бяха особено подозрителни към тях. Ето защо, след бурни преговори, се взе решението всичките осмина членове на женевския екип да пътуват с фалшиви американски или британски паспорти. Жестът беше великодушен, но необходим. Той гарантираше, че операцията няма да се провали още при летищния паспортен контрол. Въпреки това, Габриел реши да предприеме и другата рутинна за Службата мярка, като изпрати екипа си към Женева с три различни полета по три различни маршрута. Някои традиции просто умираха трудно даже и в този модерен свят.
Собственият му полет беше KLM1022, заминаващ от Лондон в 17,05 ч. След кратко прехвърляне в Амстердам, което Габриел намери за уместно стечение на обстоятелствата, самолетът му щеше да пристигне на международното летище в Женева в десет вечерта. Според американския му паспорт той се казваше Джонатан Олбрайт, а според купчината визитки в куфарчето му бе служител на хедж фонд в град Гринуич, Кънектикът. Носеше дрехи, които не му принадлежаха, и оперативни диаграми, които не разбираше. Така че когато този следобед Габриел излезе за последен път от обезопасената къща в Хайгейт, абсолютно всичко около него бе лъжа. Всичко, с изключение на прекрасната жена с буйни тъмни коси, която го гледаше от прозореца на втория етаж. Както и списъкът с имена и сметки, внимателно скътан в джоба на куфарчето му.
60. Женева
Първите камиони се появиха пред портите на Вила Елма точно в девет часа на следващата сутрин. Те заприиждаха в дълга върволица, стоварвайки съдържанието си в огромния двор на Мартин Ландесман, все едно беше плячка от далечна война. Тук имаше палети с вино и твърд алкохол, както и хладилни чанти с пресни раци, докарани специално от Аляска. Имаше платформи, натоварени с маси и столове, както и лакирани дървени кутии с порцелан, кристал и сребро. Имаше стативи за ноти, които щяха да стигнат за цял оркестър, петнайсетметрова елха за централния вход и лампички, които можеха да осветят неголямо градче. Имаше екип аудио- и видеотехници, които носеха професионална прожекционна система. Имаше даже и две жени в жълто-кафяви униформи, които пристигнаха в късния следобед с десетина диви животни. Оказа се, че тъкмо тези животни са застрашените видове, за чието спасяване Свети Мартин бе похарчил малко състояние. Прожекционната система бе предназначена за излъчването на едночасов документален филм за последствията от глобалното затопляне, поръчан от Мартин Ландесман. Моментът бе донякъде ироничен, понеже тъкмо сега Европа бе скована от най-студената зима, която някой помнеше.